Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
С Похвално слово за една не
толкова голяма институция на
действото театрално ще започна.
Несебърският общински театър,
гостуващ в Народния театър “Иван
Вазов”. С творенията на двама
драматурзи от последната генерация,
но вече с утвърдени имена - “Храна
за котки и кучета” по мотиви от
пиесата на Николай Павлов и “Боб”
от Елин Рахнев. Две безспорно
емблематични заглавия за времето,
което надживяваме. Голямата сцена
не усети, че гостува “малък
театър”, пространството бе усвоено
и превърнато във въздействащо
случване с помощтта на мултимедийни
“декори”, с много танц (макар и с
малко разностилна музика), с игра
на светлини и сенки, на черно и
бяло, на трагично и комично, на
пантомима и остроумен диалог.
Наистина, получи се театрален
празник, макар и само за една вечер
на софийска сцена. Които го
пропуснаха – нека прескочат до
Несебър или до Бургас – ей къде е,
а си струва да се види. Струва си
да се видят и слушат преди всичко
характерните актьори, които почти
никой не познава, но присъствието
им би направило чест на всеки
европейски театър. Говоря за Ева
Кирова, Марин Господинов, Емануела
Еленова, уникалният мим Христо
Андонов и разбира се Димитър
Рачков в главната роля, която
многото режисьорски хрумки на
Димитър Еленов сякаш равнопоставиха
на всичко друго случващо се... В
камернотото си гостуване
Несебърският театър представи “Боб”
на Елин Рахнев. Двамата старци, (на
тях всеки от зрителите ще заприлича
ако “е живот и здраве”), равно-
смятат живота си. С останалите им
пориви, с желанието да се харесват
и да бъдат зачетени, с любовта и
ревността, различни по интензитет в
разните житейски сезони... Всичко
това добива пределно близки до
зрителя очертания, въвлича го в
малко шеговита и повече абсурдна
игра. Ева Кирова и Марин Господинов
играят вдъхновено и усмихнато.
Единствен и непоклатимо подчертан
факт е, че порасналите деца липсват
– нещо, което ще остане непроменено
не само до края на пиесата, но и
(като че ли) до кончината на
обичащите боб. Бобът - като
чудодейна билка, като оцеляване или
като съхраняван години наред
смисъл, не е нещо, което може да
промени тази генерална липса. Но не
липсва еротика в тази сериозна
драма. Това е както еротиката на
телесното желание, така и еротиката
на самопознанието, което все ни
убягва, но до която добрият театър
ни доближава много плътно, давайки
ни благословената илюзия че сме
станали по-мъдри или по-
чувствителни... Благодарности за
Несебърския театър, който ще
запомним с умело и точно подбраната
програма за гостуване в столицата и
с вдъхновените актьори. Екстравагантен за
българските условия, но всъщност
много уместен начин да отбележи
своята 12-годишнина, избра “Сиела”.
Популярното издателство на
юридически софтуер, на правна
литература и изобщо на
хуманитаристика, сред която не
малко място вече заемат и
учебниците, откупи няколко
представления на класическата пиеса
на Софокъл “Едип цар”, постановка
на гръцкия режисьор - кандидат за
филмов “Оскар” - Андреас Пантзис,
по музика също на гръцки
композитор. Музиката впрочем
напомня за прехода от гръцкия хор
към стария пападически стил на
средновековната българска музика,
която има много общо и с ранното
византийско песнопение. Пестелива,
но метафорична и въздействаща е
сценографията. Около основния
конфликт е изграден един юридико-
казусен сюжет, който още от Древна
Гърция свързва право-раздаването с
логиката на постъпките, но и с
невинаги поддаващо се на
логическото човешко. След
трагедията на Софокъл човекът с
неговото съзнателно и
подсъзнателно, със стремежа му да
не греши и с предпоставената му
греховност, става главен герой в
театъра... А ако днес има
класическо европейско представление
на “Едип”, което в най-голяма
степен да напомня за древния
оригинал, то може да се види в
Народния театър “Иван Вазов”, сезон
2002/2003 година. Като изява на
точни актьори, сред които ще
спомена Валентин Танев и Жоржета
Николова, изоставили желанието да
са ефектни пред отговорността си
към класиката. Като поредното
достижение на Наум Шопов и Марин
Янев, също съчетаващи ярък
индивидуален артистизъм с мъдрата
внимателност, която дължим на
театралните си първоизвори...
Дълбоко е убеждението ми, че тази
пиеса трябва да бъде филмирана, да
има и свой телевизионен вариант
(защо не българо-гръцка продукция),
които да се преведат на всички
официални езици. А след успешната
им продажба бюджетите за култура на
България и Гърция вероятно биха
изглеждали по друг начин. “Кралят Елен” на Карло Гоци
вече трети сезон пълни салона на
Народния театър. Класикът на
италианската драматургия не бе
поставян на тази сцена от 1924 г.,
определено постановката е една от
находките в репертоара напоследък.
Авторът, както е редно, приживе е
имал много литературни вражди и
битки. Името му остава в историята
на италианската култура заедно с
имената на художествените му
противници, сред които изпъква
Карло Голдони. Този факт навежда на
мисълта, че ако има благородни и
продуктивни вражди – те са в сфрата
на изкуството. Поради което точно
тук и само тук са допустими. А
който няма нерви да ги надживява и
да се доказва като автор – вероятно
е сбъркал професията си...
Убедителността на това
представление тръгва от гостуващия
режисьор Мариус Куркински. За него
отдавна е знайно, че театърът е
начин на живот. Но не беше знайно
за тази студентска любов
(приказките на Карло Гоци) на
одумвания артист, между другото
подбрал и внушаващата музика на
спектакъла. Забележително (отново)
е присъствието и участието на друг
гост – актьорът Кръстьо Лафазанов,
показващ в характерния му стилен
комизъм богат диапазон от емоции -
от детинска, подкупваща наивност и
чисто, почти ангелско простодушие,
до злодейство и съдизъм. Изненадва
с качествата си и Николай
Костадинов, познат досега като тип
“стандартен хубавец”. Винаги съм си
мислел, че биха му отивали “Дами
канят” или “Дон Жуан” и всеки от
евъргрийните на Стефан Данаилов.
Ако в театъра имаше евъргрийни...
Радена Вълканова, Рени Врангова и
женските превъплъщения в “Кралят
Елен” внушават колко духовна и
всеотдайна може да бъде жената. И с
колко фалш, празнота и суетност
безжалостно я окичва животът
понякога. За мъжете да не
говорим...
Днеска видях Димитър Рачков на живо и...той е много красив, и има страхотна форма!
Имам чувството че съм влюбена!
Ако някой има негови снимки, моля да ми прати!
ДИМИТЪР РАЧКОВ-ОБИЧАМ ТЕ!
публикувано от: Симона на: 22.03.2005 15:04:32 часа
Актьорът Николай Костадинов е сред истинските звезди, напусна суетата на "земните"...
Как да повярваш??????????
Приятелят ни, колегата ни, великолепният актьор от Народния театър Ники Костадинов ни напусна днес... За миг, щрак и нишката се скъса, просто ей-така. Какъв нелеп сценарий... Нима е възможнооооооооо? Мозъците ни отказват да го приемат... Наистина животът е най-крехкото нещо на този свят...
Ники, надяваме се вече да си сред истинските звезди, не сред опустошителната суета на "земните". Неописуемо боли, приятелю! Мъката стиска сърцата ни като в менгеме... Светът вече не е същия без теб. Осиротяха всичките ни представления... Но когато ги играем отново, когато се съберат сили да ги възстановим, всяко едно ще е с мисъл-ласка за теб и щедродушестото ти приятелско сърце!
Не те пускаме да си отиваш- млад, прекрасен, талантлив, преизпълнен с енергия, мъжественост и човечност... Но ти си човек-звездица в мрачния ни свят и сред звездите е твоето царство! Господи, неведоми са твоите пътища...
Остават само въпроси. Никога не се намират отговори! Господи, какво искаш да ни кажеш?!
С цялата ни обич, приятелю, светъл дух!
Елена и Къци Лафазанови
Димитър Рачков е най-великият човек в
театъра!:)))))))
Той играе невероятно!":) Така се вживява в ролята си , че всъщност забравя самата си личност, и се превръща в ролята си така както никой друг не би могъл да го направи!!!:)
Обожавам го :))
публикувано от: Bullet^ на: 20.04.2003 09:36:35 часа