www.auditorium.art.bg
Аудиториум - издание за университетска култура
ЗА НАС
ЦЕЛИ
КОНТАКТИ
ВЪЗМОЖНОСТИ
ВРЪЗКИ
начало  »   университетски клуб »


Подкрепете Аудиториум


   Новини

17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е ЛИПСАТА НА АПЕЛ

Френският институт в България и издателство „Колибри“ представиха световния бестселър „Възмутете се!“ от Стефан Хесел „Възмутете се“, есето, което взриви книжния пазар в десетки държави и предизвика нестихващ обществен от...



ПРИПИСКИ КЪМ ЕДНА КРАТКОСМЕШНА ИСТОРИЯ

Боян Владимиров, 06.03.2003 г.

Предложеният текст сякаш съдържа две допълнения към “Краткосмешна история”, поради което си позволихме да променим оригиналното название, предложено от автора. Всъщност вече не така широко известно е, че “Краткосмешна история” е писана години наред от Николай Генчев и е публикувана в университетското издателство “Св. Климент Охридски” под псевдонима Никола Веранов. Това става в началото на 90-те, когато авторът вече е чл.кор.проф.д-р и ректор на Университета. Убеждението ни е, че такава литература трябва да има и да се разпространява заедно с учебниците по история, за да неутрализира смъртната сериозност на някои “професионални” историци (виж повечето “изследвания” в последния сборник в памет на Н.Генчев, С. 2002г.), за които академичната кариера стои по-високо от очовечения поглед към нещата от живота. И от самата история, впрочем. (Р.С.)

/ О, минало неповторимо.../
...Колелото на историята наистина се върти, само че понякога просто Боян Владимиров - един балкански рицар и каубой, чието хоби е историята
буксува...
В средата на 50-те години на IХ в. Старият континент бил разделен на два враждуващи лагера: в Западна Европа доминирала Организацията на Адриатическия пакт, чиято щабквартира се намирала в Рим, а страните от югоизточната част били обединени в Организацията на Царградския договор. Горещата война на идеологическия фронт между двете военно-теологически групировки била в разгара си. Българските правителства от онова време водели последователна, независима и агресивна външна политика, насочена към по- нататъшното териториално- икономическо разширение на страната (за сметка на съседите, естествено). Кабинетът на Борис Пресиянов, който поема властта през 852г., продължил този курс, провеждайки няколко Балкански и Междусъюзнически войни, които обаче, завършили с пълен провал. Авантюристичната политика на новия премиер съсипала държавните финанси, разорила населението и довела страната до ръба на катастрофата. Загубил мнозинство в поредните въоръжени избори, Борис бил принуден да признае за легитимен президент лидера на Черноризката армия и да присъедини страната към Съвета за идеологическа взаимопомощ. На кръгла маса той трябвало да подпише и едно следизборно споразумение, с което се задължил да разпусне всичките си идеологически структури в центъра и по места и да се влее с целия си електорат в Партията на верния път. В замяна го назначили за вицепрезидент и го оставили да управлява “новата” Автономна област Северна Румелия. В израз на братски чувства, с нарочен човек от Константиновград, лично Генералният кесар изпратил на Борис новата му членска книжка. В нея под номер I той бил записан с партийния псевдоним Михаил. На заседание на кабинета, Борис/ Михаил обосновал новия стратегически курс към сближаване с великата ромейска страна. За България, заявил той, дружбата и сътрудничеството с Византийската империя е нужно както слънцето и въздуха за всяко живо същество. В изнесения специален доклад той изтъкнал още, че по сведения на очевидци из Европа броди един призрак, който щял бил да броди до пълната и окончателната победа на кръстоносническото движение. Въпреки Борисовите съображения, в Централния комитет на неговата / доскоро/ Отечествена партия се оформя мощно опозиционно крило, отхвърлящо изцяло новата коалиция.Тази реакционна фракция била подкрепена от всичките десет окръжни секретари. В нарочна декларация те обвинили Борис, че иска да насади в страната култ към личността на някакъв еврейски цар- самозванец, когото не почитат дори собствените му сънародници. Като разбрал, че няма да може да ги вкара в правия път, Борис ги вкарал в гроба -- всичките, барабар с жените и децата им. Неоценима помощ в това прогресивно дело най- вероятно му е била оказана от някой ограничен контингент войски на Царградския договор. Така, след като със съдействието на Черните ескадрони бил разчистен пътят за мирния преход, започва изпълнението на мащабна програма, наречена “културна еволюция”. В страната масово навлизат изпратените от Идеологическия отдел на Партиаршията инструктори, чиято задача била да разясняват новата генерална линия. Тяхната дейност била улеснена донякъде от това, че тук-таме вече съществували местни комитети на Ортодоксалния фронт(ОФ), създадени от проникнали по-рано през границата идеологически диверсанти. В села и паланки закипяло усилено строителство на партийни домове, украсени с портретите на падналите за вярата партизани. Скоростно се превеждат и издават трудовете на класиците. ...По същото време, някъде далеч на Запад, в една от военните си бази, германският президент Карл V разговарял с конете си...
Михаил /екс-Борис/ отдавал изключително голямо значение на пропагандата и агитацията. Затова той лично приел неколцина видни деятели на международното черноризническо движение, експулсирани от империалистическия лагер на Карл V за подривна дейност и не само им дал политическо убежище, но дори назначил трима от тях за министри -- съответно на Науката, Културата и Просветата. Отделно той също допринесъл за обогатяването на Марко-матеевската теория с некои съображения, концепции и преводи.До нас е достигнало неговото фундаментално творение “За думите”, където, между другите мъдрости, се казва: “...Не е важно какви дела ще извършиш, а с какви думи ще ги опишеш, понеже родените по-късно, като четат днешните жълти вестници, ще си мислят, че четат пожълтелите страници на историята...” От скромност, най-вероятно, се е подписал с псевдонима Жълтописец Смелий. Борис обаче имал проблеми с един от членовете на Политбюро. Врагът с партиен билет бил не друг, а собственият му син, който -- според правилата на династическия централизъм -- някой ден трябвало да го замести. Въпросният Владимир Михайлов /бивш Хръсате Борисов/ проявявал определено ревизионистичен уклон и открито защитавал отречените от баща му възгледи на широките интернационалисти. Опасявайки се от вътрешнопартиен преврат, Борис решава да му скрои кюляф. Подавайки привидно оставка, той се оттегля в една от новопостроените си резиденции -- Манастироград. Властта поема Владимир, който като се опирал само на своя тесен приятелски кръг, заел се да реституира бившите свещеници. Успял дори да поведе преговори с делегация на германския канцлер Арнулф за влизане в Европейската идеологическа общност (ЕИО). Баща му това и чакал -- изскочил от засадата си и набързо свикал извънреден пленум, на който Владимир бил снет от поста, изключен от олигархията и предаден на импровизиран специално за случая Народен съд.Обвинен в реакционна дейност, той бил осъден на строг тъмничен затвор. Легендата, че бил даже ослепен най-вероятно е измислена от вражески дезинформатори. След като дисидентското движение било смазано, за нов вицепрезидент единолично бил избран третият Борисов син -- Симеон. Според устава той нямал право на този пост, но пък бил завършил Висшата партийна школа Имени Магнаура в Константиновград. Осигурявайки си по този начин пожизнения имунитет и почетното председателство на Партията, Борис отново се оттеглил край любимата си манастирска изба, където и починал.След смъртта му той тутакси бива обявен за Вожд и Учител на българския народ, а тленните му останки -- изложени за поклонение в Централния партиен дом. . -- -- - - -- -- -- -- --
В лято 1944-то от североизток в България безпричинно нахлули Цветните ескадрони на московския император Стоманослав, който по това време бил във война с Немското кралство. Той поставил на власт свои хранени хора, на които наредил да построят в страната химерично- общинния строй, съгласно догмите на общинничеството. Поставеният за генерален губернатор на новото Народно княжество България комит Георги -- виден проповедник и теолог на международното общинническо и крепостническо движение -- произхождал от беден пастирски род. Като младеж, работейки в една печатарница, той се научил да чете. Случайно прочел в една книжка с приказки, че някакъв призрак бродел из Европа. Понеже не познавал хич полит-географията, той повярвал на тази басня, обявил се за пророк и почнал да разправя наляво и надясно, че е близко скорошното пришествие на този призрак и в България. По това време, началото на ХХв., след два неуспешни похода в полята на Тракия и Македония,президентът на българите Ф.К. Готски подал оставка и избягал на Запад. Страната била опустошена и разорена, от юг нахлували ромеите и франките, от север -- кумъните. Властта поел селският вожд Александро, който скоро бил свален и убит от недоволни боляри.Тогава младият все още комит Георги получил указания да вдигне на крак париите и робите (на труда) за последен бой. Малобройната и зле въоръжена армия, с която Георги се отправил към столицата, била разбита, а той самият побягнал, но не на север, при Стоманослав, където вече вършеел призракът на общинизма. Не, той избягал на запад, уж да проповядва. Обаче потомците на онзи, дето нявга говорел с конете си, държали на своите си езически идоли и за да се отърват от него, скроили му кюляф. На свикан в Лайпциг съдебен събор, комит Георги бил обвинен за пожара в Централния германски райхсхрам. За да се защити, наложило му се да научи техните варварски писмена и конския им говор. Едвам отървал кожата, той все пак потърсил най- накрая убежище в земите на Стоманослав, наричан още Бащата на народите, понеже от него били пропищели майките от всички народности. Последният приел Георги като великомъченик, обсипал го с почести и го ръкоположил за кардинал на Претендентския орден. Там, в Москва, той дочакал деня, в който Цветната орда нахлула в родината му и се завърнал триумфално, като Спасител. Започнало общинизирането на българите. Опозицията на реакционно настроените бивши политически духовници била подавена с помощта на ограничен контингент от Звездоносната армия.Владиците от Либералната, Радикалната и Демократическата епархии били предадени на страшния Народен съд. Някои били разстреляни, други -- изпратени на заточение в Беленското чистилище, а трети -- прокудени в странство. Скоро Вярата в светлото бъдеще станала официална. И този път триумфът на новата религия бил улеснен от дейността на изпращаните по-рано пастори и въоръжени проповедници, навлезли в България по въздух и под вода. Най-активни борци за новото учение били малки групи от отшелници, които живеели дотогава в землянки, отдадени на пост и молитви.С песнопения на уста, те излезли от шумата и завзели летните и зимните дворци на довчерашните администрати, възхвалявайки неизбежното пришествие на царството на равенството. Комит Георги управлявал само четири години. Когато предал богу дух, тутакси бил обявен за светец, а мощите му -- изложени за поклонение в специален храм -- умалено копие на базиликата “Св. Владимир Сибирски”, намираща се на Цветния площад в Москва. Понеже Георги не оставил наследник, за такъв бил нарочен негов близък сродник. Заслепен от собствения си култ, той не усетил кога група владици-разколници от Централния синод му скроили кюляф. На Пролетния събор през м. април 56-та година, за нов Първи секрецар и Председател на Болярския съвет бил курдисан един човек от народа, на име Тодор. Той бил изкарал краткотраен стаж в Чавдарския манастир на Айдуитския орден, където, според легендите, бил вършил чудеса. Макар неук и посредствен, Тодор все пак бил ортодоксален, а точно такива били изискваните от Устава качества. С помощтта на верни другари, Тодор се захванал ревностно и почти буквално да прилага дочутите по време на стажа догми. Под строй започнало изграждането на Развитото отшелническо общество - междинен стадий преди пълната и окончателна победа на общинизъма.Във всички епархии били издигнати новите култови сгради, които блестели отдалече с цветните си стъкла и алуминиеви дограми. По мегданите се възправили статуите на местни и чужди мъченици на вярата. Особени грижи полагал Тодор за развитието на занаятите -- списователи, поети и художници били негови хранени хора. Народът с умиление го нарекъл Тато -- по аналогия с блаженопочившия Стоманослав. През тази втора половина на ХХв. в Европа международните отношения навлезли в ледников период. Разделяни от Великата Берлинска стена, Западната Римо- капиталистическа и Източната Ленинийска империи се въоръжавали за последния кръстоносен поход. Междувременно, докато в загниващия Запад дворците на някогашните наследствени председатели пращели под напора на варварските туристически орди, в Народното княжество България всички дворци -- и старите и новите -- били собственост на Тато. В тях първият партиен и самодържавен ръководител си почивал от тежкия управленски труд. Там, в свободното си време, той обогатил и доразмил Доктрината с некои съображения, концепции и др. под. Успял дори да препише НЭП- овското евангелие на св. Владимир Сибирски, който препис станал известен като Нов потиснически механизъм. Така, лека-полека, изпод перото на този, дето не бил прочел и една книга, се пръкнали десетки томове. ... Горе-долу по същото време, в западналата немска империя, редовият оператор Карл Х. разговарял с компютрите си на някакъв странен език... След смъртта на великия руски император Леонид Безбрежни, Тато използвал суматохата и се самопровъзгласил за Генерален партиарх и Председател на Старческия съвет. Единствено проблеми му създавал неговият собствен син Владимир. Като нямал друг син, той проводил в чужбина щерка си -- белким тя се изучи. Тя обаче се увлякла по разни еретически учения, а през лято 1981-во мистериозно се споминала. В края на шестата петилетка от възшествието на престола, на Тато му хрумнала гениална идея. С таен царски указ той заповядал в страната да започне ренесансов процес. Замисълът му бил от прост, по-прост -- чрез изкореняване на езическите имена, да се слеят най- сетне в една народност населяващите царството новобългари и туркияни. Резултатите малко закъснели, но затова пък били точно обратни на желаните -- хиляди туркияни напуснали домовете си и потърсили убежище в земите на малоазийския султан. Истинските подбуди за това прогресивно начинание се коренят в социално-икономическото състояние на страната -- застой в производството и задълбочаване на антагонистичните противоречия между управляващата каста на по-равните и угнетените правонямащи. Опитът на Тато да възроди туй, що не е родено, породил вътрешни смутове и допринесъл за появата на екологическата и други ереси. Уплашени за своите привилегии, архиереите от Централното обкръжение скроили на Тато поредния кюляф и го смъкнали от престола. Така завършил вторият Златен век на българската бумащина. Все пак, в едно нещо Тато успял: той осъществил на практика един от основните постулати на Вярата в светлото бъдеще, а именно -- за отмирането на държавата и правото. Понеже в действителност, държавата -- това бил той, когато паднал, разпаднала се и държавата. А тъй като право било само онова, което той кажел, правото също изчезнало. ... През лято 1990, всред руините на Търновската крепост, било свикано поредното Учредително събрание. Историческото колело продължило да се върти. На място.
април, 1996г.
© AUDITORIUM Всички права запазени, Никоя част от горния текст не може да бъде използвана без знанието на издателя и без позоваване на източника. София, януари 2003 г.

още статии по темата »



   Коментари по темата:

удивен от не съвсем подходящата снимка (макар и вярна с "оригинала" ), като благодари на читателите -- за споделените мнения и на своя приятел Р.Спасов -- за вярното предаване на текста, все пак държи да уточни, че не намира за удачно новото заглавие, подбрано, вероятно, от издателя и смята, че в уводните думи поне би могло да се спомене за така направената промяна..
публикувано от: Авторът на: 29.07.2003 02:13:30 часа

Не съм съгласен, господине Георги Димитров (ама че историческо име си имате). Към историята трябва да се подхожда по-сериозно. А като хумориситетско писание - струва ми се че върви. Пак ще си го прочета.
публикувано от: Hist на: 13.03.2003 15:04:54 часа

Има само една дума, която би оценила това прелестно произведение: СТРАХОТНО!
публикувано от: Георги Димитров на: 12.03.2003 19:42:47 часа

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box



© 2017 Аудиториум - издание за университетска култура. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават...