www.auditorium.art.bg
Аудиториум - издание за университетска култура
ЗА НАС
ЦЕЛИ
КОНТАКТИ
ВЪЗМОЖНОСТИ
ВРЪЗКИ
начало  »   университетски клуб »


Подкрепете Аудиториум


   Новини

17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е ЛИПСАТА НА АПЕЛ

Френският институт в България и издателство „Колибри“ представиха световния бестселър „Възмутете се!“ от Стефан Хесел „Възмутете се“, есето, което взриви книжния пазар в десетки държави и предизвика нестихващ обществен от...



В БЛАТНОТО ПОДЦАРСТВО

Мария-Йоанна Стоядинович, 13.03.2003 г.

Една тъжна притча, с много ясни метафори, категорично захвърлени към общото ни балканско време и място. Тъкмо тази южняшка категоричност обаче не ни ли пречи да се променяме цивилизовано? И да проумеем, че на запад от Виена хората не толкова говорят, колкото живеят в "демократичен конформизъм" - пак блато, но не като нашето, защото "юнаците" и силовите "герои" са обуздани от Разума. Нещо, с което на Балканите все още не можем да се похвалим.(Р.С)

“Нашата професия БЕШЕ престижна”, ми каза един колега докато разговаряхме за ситуацията в България, за обществото ни в преход и за българската журналистика. Усмихваше се и бръчкаше и без това свитите си рамене. “Такива пишат поръчково и поръчват” – си помислих и уви, така излезе. Взе да ми поръчва какво и как да пиша. Този тип журналисти са без позиция, без собствено мнение, но с огромна доза послушание. Любимата им фраза е:”Такава е ситуацията”. А ситуацията е ОФСАЙД! Мътна, по- мътна, най-мътна, МЪТИЛКА. Като в блатата и мочурищата. Гъмжи от видими и невидими същества, които пълзят, изпускат мехури в застоялите води, увиват се, самоизяждат се, създават застояла, зелена вода изпълнена с убийствени организми. Такива блата миришат на разлагащи се безгръбначни и мекотели и от тях бягат и животни, и човеци. Там има хора-амеби с безцветно тяло, облечени в безцветни дрехи. Хора чиито лица не се запомнят. Самото название “амеба” означава изменчива, непостоянна, непостоянност, плуваща безформеност... на духа, на личността и познанието.Хората-амеби се движат чрез псевдоподи. На тях крака не са им необходими. Кракът означава стъпка, крачка, твърдост, решителност дори когато се прави крачка назад. Амебите не правят крачки. Те се плъзгат с подутините си, променяйки непрекъснато безформеното си тяло и мисъл. В зеленясалите води има и хора-чехълчета. Те са свободно живеещи организми, но не и индивиди. Същността и “свободата” зависи от това, чий ще е кракът, който ги носи или чия изтривалка ще бършат. В блатата и мочурищата на нашето общество живеят и мекотели – паразити които се помещават в храносмилателната система на обществата в “транзиция”. Между двата субекта обаче, се създава взаимоизгодно съжителство наречено СИМБИОЗА. Симбиозата е феномен на държавите в преход. Икономическата мафия идеално съжителства с държавния апарат и партийните структури според системата “алваджията за бозаджията”.Икономическо-партийно- държавната симбиоза създава капитал за собствени нужди, унищожавайки всичко около себе си – банки, фабрики, индустрия, жито, лекарства, хляб. Жизнените процеси на блатните мекотели са също така опростени както и самото им съществуване. Те всмукват хранителните вещества (разни ситни бактерии) и ги насочват към дъното... на живота. И благодарение именно на тази храна хората- мекотели съществуват, защото се хранят с бактерии от типа на слагачи, полтрони, подмазвачи и др. “Доверените” са особено подходящи. Страшното от целия този процес е, че отпадъчните вещества, мръсотията която излъчват жителите на блатата се отделят в околната среда. А отпадъци от този тип предизвикват зарази, болести на духа, процеси на дегенерация, наркомания, проституция и какво ли не още. Повечето от хората- мекотели, колкото и невероятно да е и в разрез с природните закони, се размножават чрез ДЕЛЕНЕ, при това БЕЗПОЛОВО! Получават се дъщерни индивиди, които носят наследствените качества на родителя. Деленето обикновено става в различните партийни клубове и централи. В някои случаи, както е при хората-чехълчета, се наблюдава един своеобразен процес. А именно, не делене, а сливане, т.е., КОНЮГАЦИЯ. При този феномен броят на индивидите не се увеличава, а само се възстановява тяхната жизненост. От две чехълчета става чехъл с дебел гьон. По този начин този вид мекотели успяват да сбият редиците си и да подобрят качеството на послушание у индивидите. Особено опасни за обществата в преход са колониалните животни. Сред тях има както свободнодвижещи се така и прикрепени. Разнообразието на колониите по форма, големина и брой на изграждащите ги индивиди е голямо. Формата на колониите се определя от подреждането на индивидите (напр: форма на звезда, на сърп, на чук, на наковалня, на долар или рубла, на пирамида и др.) По-малки колонии се забелязват в по-малките обществени и медийни организации. В центъра е “главният”, който е носител на идейната и понякога на материалната база, а около него е налепена колонията. Отделните индивиди в колонията са “потопени” в желеподобна маса, която създава творческата атмосфера. В тази атмосфера може да се дреме, да се чете вестник, да се прави алъш- вериш, да се изпълняват поръчения и евентуално да се хапне. В подцарството на многоклетъчните индивиди особен интерес за аналитика представляват хидровидните и медузовидните екземпляри. Човекът-хидра е чудо на природата. Той се движи чрез ПРЕОБРЪЩАНЕ на тялото и личността. Така неговата кариера и подсигурена в скалата на проспериращите. Този екземпляр се забелязва в структурните организации на научните, образователните и медийните институции. Човекът-хидра се храни с дребни организми, които умъртвява с помощта на копривни клетки от типа на обещания, доноси, клюки или анонимни писма. Докато при едноклетъчните и еднопосочномислещите забелязваме синдрома “гьон-марка”, то при хидровидните срещаме наличието на примитивна нервна система, която наричаме дифузна, т.е., пропускаща всичко. Хидровидните реагират на различни дразнители (алкохол, намигане, шепот) при което се свиват, изгубват ума и дума, защото трудно преценяват нововъзникнали ситуации. Въпреки наличието на нервна система хората-хидри изключително бързо се адаптират и възстановяват след нанесените аргументирани удари. Сред индивидите-мекотели интересен представител е човекът- медуза. Из нашите доста солени обществени води плува ушатата медуза. Този тип по правило е най- приближен до ръководството. Красиви, с изящни очертания и с полюшкващи се движения,дребни или пищни медузите от дълбока древност са предизвиквали интереса на високостоящите. Не трябва обаче да се забравя, че въпреки красивата външност между тях има видове като “осата” или “фазалията”, които са изключително опасни за човека с гръбнак т.е., за мислещия индивид наречен ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ. Подобно на барометри хората-медузи усещат промените във времето, “от къде духа вятъра” и приближаването на бурите. Тогава те бързо реагират като се “потопяват” в сянката на властимащите, за да изплуват отново в подходящото за тях време и ситуация. В калта на човешкото общество живеят червеите, които са сравнително голяма група индивиди – повече от 20 000 вида. Част от червеите са паразити. Някои паразитират по повърхността на различни организми. Ако предположим, че една редакция или която и да е обществена институция е организъм съставен от глава, която лапа; ръце, които ръкопляскат и крака, които тичат, то неминуемо между тях се плъзгат червеи. Между хората-паразити, т.е., червеите има и такива които предизвикват тежки заболявания, завършващи със смъртта на гостоприемника – онзи който им е дал работа и хляб. Сред индивидите- червеи има и такива, които изяждат себеподобните си. Червеят заемащ по-висока функция изяжда червея, заемащ по-ниска. Има нередки случаи когато червеоподобните се самоунищожават като смилат част от тялото си. Например, част от мисловните процеси в мозъка си. По този начин те успяват да запазят същността си, без да накърнят някой от основните си функции, а именно – да бъдат и останат БЕЗГРЪБНАЧНИ ЧЕРВЕИ. Интересен феномен представлява размножаването им. Освен простото делене в случай, че някой гръбначен индивид т.е., човек ги настъпи или им се изпречи на пътя, те са в състояние да се накъсат на парчета от които едното се усмихва, другото е гузно, третото се разкайва като казва: “Аз вече съм се продал...” След това с пълна сила се задейства процеса на регенерация и от един стават три безгръбначни на един с гръбнак. А това вече е застрашително. Докато от ЧОВЕКА с пречупен гръб, накаран да се наведе, остава инвалид във всеки един смисъл – физически, умствено, емоционално и обществено, с безсънни нощи и кошмарни дни; от пречупения, накъсан червей стават два, три или повече. И след всяка констатация следва въпроса: как да решим проблема с блатата, мочурищата и техните жители? По белия свят хората казват, че блатата се изсушават, зеленясалите застояли води се изпомпват. Казват, че тогава изчезва и блатото в което затъваме все повече от ден на ден без реален знак някой да ни подаде ръка и да ни измъкне. Казват, че изсушените мочурища са плодородна почва за нови насаждения, за бъдещи поколения. Казват, но кой да ги чуе и кой да им повярва?
Благодаря за терминологичната помощ на съставителите на учебника по биология за VІІ клас. (Бел.а.)

още статии по темата »



   Коментари по темата:

mn e tapo iskam za jivotni v reki i blata
публикувано от: цвети на: 09.02.2006 17:01:19 часа

пресушаването на блатата води до екологична катастрофа !;)
публикувано от: еколог на: 27.06.2003 12:08:54 часа

Всяка професия е престижна, но на фона на повсеместното обедняване на българина журналистите и политиците са незаслужено "възнаграждавани". Или по-точно - би трябвало повече хора да имат техния стандарт. Тогава постепенно ще започваме да излизаме от блатото.
публикувано от: Петьо на: 14.03.2003 14:34:01 часа

Аз съм журналист и моето мнение е друго! Това е една от престижните професии днес. Иначе щяха ли да ни се докарват така политиците?
публикувано от: Кирилов на: 13.03.2003 12:34:38 часа

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box



© 2017 Аудиториум - издание за университетска култура. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават...