Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
В рамките на Международния
фестивал "София филм фест'2003" се
състоя кръгла маса на тема
"Дигиталната революция - постижения и
последствия". В зала Средец, сред
инсталацията на художника Любен
Костов, озаглавена "Идентичност", се
срещнаха наши и чуждестранни
кинодейци, "предвождани" от Стефан
Китанов.
"Авторите, които използват
дигитална техника, трябва сериозно
да
променят творческото си
мислене", смята кинокритикът
Божидар Манов.
По негово мнение някои
от предимствата на новата
технология са
сравнително евтината
снимачна и звукозаписна техника,
естественото
осветление, евтините и
качествени носители, които не
остаряват,
малобройният екип,
компактната и евтина монтажна
техника,
възможността за
тиражиране на неограничен брой
копия. "Разликата между
дигиталното и старото кино е като
разликата между
климатика и вятъра,
между жената и надуваемата кукла",
каза
операторът Емил
Христов. По негово мнение безспорен
е само
икономическият ефект от
новата технология - с нея
производството на
кино е по-евтино и по-
бързо.
По думите на Мартин
Тау, преподавател по
кинодраматургия в
Мюнхенската академия за
кино и телевизия, механичното
монтиране на
филма отнема 4-5 пъти
повече време от дигиталното. Според
него
шедьоври като "Тигър и
дракон", които са немислими без
дигиталната
технология, доказват,
че е най-добре двете техники да се
използват
заедно. "Дигиталната
технология обаче е с отрицателен
знак, когато
някои се опитва да ни
измами и да вземе същите пари като
за сложната
аналогова работа.
Големите доставчици на филми не са
така
ентусиазирани от новата
технология, която позволява по-
лесно
разпространение",
отбеляза той.
"Дигиталната технология
е голям шанс за независимите
продукции ,
които само така могат
да се борят с Холивуд. Тя улеснява
дистрибуцията и
контакта зрител-филм. Важна е за
световния обмен на
кино", коментира Руди
Барнет, аудиовизуален експерт на
националния
филмов център в
Брюксел, бивш директор на фестивала
Сан Себастиян.
Според Вера Найденова, професор в
НАТФИЗ, нашите млади режисьори все
още не експериментират с новата
технология, а по думите на друг
преподавател в академията - Николай
Лазаров, студентите оператори
завършват, без дори да са снимали и
метър лента. Поради факта, че
образованието и културата в
страната ни очевидно не са
приоритет на управляващите и на
финансистите. Което от години в
България означава едно и също.
Лошото е, че финансистите ни са
една от най-неинтелигентните
прослойки в днешната (също както и
във вчерашна и в оняденшната) ни
родина.
Какви финансисти, какви са тия обвинения, тоя фестивал без пари ли се прави? Всичко е въпрос на организация, на мениджмънт. А че Стефан Китанов има опит и възможности за това е очевидно. За жалост (или пък съвсем естествено) не всекиму е дадено. Стига оплаквачество! Във НАТФИЗ има конкретни хора, които трябва да се размърдат и да осигурят по-добрите условия за студентите си.
В рамките на Международния
фестивал "София филм фест'2003" се
състоя кръгла маса на тема
"Дигиталната революция - постижения и
последствия". В зала Средец, сред
инсталацията на художника Любен
Костов, озаглавена "Идентичност", се
срещнаха наши и чуждестранни
кинодейци, "предвождани" от Стефан
Китанов. 
