www.auditorium.art.bg
Аудиториум - издание за университетска култура
ЗА НАС
ЦЕЛИ
КОНТАКТИ
ВЪЗМОЖНОСТИ
ВРЪЗКИ
начало  »   в центъра »


Подкрепете Аудиториум


   Новини

17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е ЛИПСАТА НА АПЕЛ

Френският институт в България и издателство „Колибри“ представиха световния бестселър „Възмутете се!“ от Стефан Хесел „Възмутете се“, есето, което взриви книжния пазар в десетки държави и предизвика нестихващ обществен от...



ВЪРХОВЕ И ДРУГИ РЕЛЕФИ НА ПЪРВИЯ ДЖАЗ ПИК

Румен Спасов, 03.04.2003 г.

Отзив за състоялия се в края на март и началото на април 2003 г. в София джаз фестивал, с мисъл за по- добро следващо издание идната година

Четири дни продължи първият София джаз пик, организиран от “Джаз Еф ЕМ радио”, с подкрепата на четири от чуждестранните културни институти в София и на пъстра Габен - звучи почти като
компания от спомоществователи, медийни партньори (от някои от тях не се разбра изобщо че има такъв фестивал), приятели и съдейственици, сред които не можем да не отличим DVDesign, Юнионбанк, Съюза на българските и турски бизнесмени. Прави чест на Димитър Евстатиев колегиалното отношение към начинателя на софийските филмови и музикални фестивали Стефан Китанов и усещането за добронамереност между ценни люде- организатори в областта на културата, което е толкова дефицитно по нашенско понякога. Веднага трябва да подчертаем, че програмата изпълни повече от четири вечерни концерта. Имаше моменти, в които ни се искаше всеки от участниците да има отделна изява, отделна вечер и отделна зала. В някои случаи – клубна, а не концертна, в други – стадион, а не най-голямата зала на НДК. Впрочем, като се довършва вече десетилетният ремонт на Националния стадион, мисли ли някой от отговорните фактори, че това следва да бъде и сцена за масово изкуство (освен за изкуството футбол). Капризи... Фестивалът бе открит от много стилно трио с лидер Анке Хелфрих (пиано), подкрепена от македонеца Мартин Гяконовски (бас) и забележителният не само в това трио Христо Йоцов (ударни)... Характерните джаз стандарти бяха пресътворени с овладяна емоционалност и прецизна пианистична артистичност, говореща не само за добро образование (училището за джаз и рок във Фрайбург, консерваторията в Хилверсум - Амстердам, частна специализация в Ню Йорк... И всичко това – за да бъде освободеността образована – едно от златните сечения в изкуството въобще, която това трио ни накара да преоткрием. Вторият “връх” и откритие лично за мен бе психедиличното представление на Матю Борн от Великобритания. Започването с тромбон на девет годишна възраст, преминаването през чело и спирането (временно, вероятно) зад пианото, го правят наистина универсален и като изпълнител и като музикантска визия, в която, наред с внимателността към инструмента, се прокрадва, разгневява и разкрещява на моменти благословеното нежелание да се остане при баналното, отказът да се върви по вече извървяното. Това “уан мен шоу”, осъществено с помощтта на предварително подготвени и семплирани записи от “друга” музика, между която и нашенски напеви, наистина впечатли. А насложените и повтаряни “музики” от речи на политици или от попарт, свързан с рекламата, остави завинаги несантиментални спомени. Заслужени са му многобройните британски и други награди, сред които бих споменал тази на Би Би Си за най-добър експериментатор на джазпианото за 2002 година. Веднага след него същата вечер и на същата сцена се настани виртуозът на хармониката Оливие Кер Урио, довел със себе си “бразилското чудо” на китарата Нелсон Верас и басиста от арменски произход Ерик Сурмениан. Невероятно спокойствие и протяжност, със значително по- овладяни динамики, с две думи – експресивността бе редувана с една инпресионистична и успокояваща светла енергия, на която възприемателят може да се отдаде безкрайно... Но същата вечер бе програмиран и големият български връх Йълдъз Ибрахимова, Теодоси Спасов и още един виртуоз, лично за мен непознат досега – акордеонистът Петър Ралчев. Всъщност тези точно изпълнители бяха и най-внушаващото балканско присъствие на феста, без да омаловажаваме участието на гръка Костас Магинас, респектиращ не само с музикалното си образование по китара в Бъркли, но и с артистизма си на действителен лидер. Не е за подценяване и високата, но позната, мярка в българския джаз Камелия Тодорова, представила предимно песни от последните си два проекта – “Pearls” и “Pleasure” в акомпанимент на пианиста Живко Петров. Не за пръв път се представи и триото Са Ма Ни, което е сборно име от имената на Шандор Сабо, Балаж Майор и нашия художник- музикант Николай Иванов, винаги се слушат с удоволствие, заради празника, който създават, комбинирайки ритми и мелодии от дълбините на Европа, но и от безкрайността на Изтока. Естествено бе с най голяма кошница да идем на най-големия, заключителен концерт, където се представиха нашите “Gravity Co” и “италианската сензация” с френско име Gabin. Опитахме се да различим към какво гравитира българската група с английските текстове на Явор Захариев, с компютъра и не особено виртуозния и прецизен семплер на Петър Съмналиев, с боботенето на един нерегулиран бас и сърцатото и подчертано тракане на солобарабана, от който малко нещо друго можеше да се чуе. Както се полага на купон – големи количества вода се изпиха, макар темпото да беше по-скоро ходом по сцената, контактът с публиката – предпазлив, а студенината и чувството за неопределеност на “гравитирането” се допълваше от липсата на индивидуални инструментални изпълнения, от лоша стандартизираност и предвидимост на повечето вокални фрази в диапазона на един глух баритон. Изобщо една група, създала впечатление за обикновеност, а не за “звезди на сцена” или за музикантски върхове – нещо, което следва да е строго изискване за всеки уважаващ себе си фест... Казват, че такива се харесвали (подобно на телевизионните водещи с говорни дефекти или с простовато средняшко излъчване), защото масата ги припознавала като себе си. Радвала се че вижда себе си на екрана, на концертния подиум или клуба... Но не е само мое убеждение, че за да направиш група следва да мислиш малко по-далеч от масата... След това италианците се забавляваха като добри усмихнати средиземноморци, на които нищо латинско не им е чуждо. Като на игра се преплетоха традиционните електрически клавишни, саксофон с чудесен алтов вокал, с програмирането на един истински нов “гуру” на пулта – Филипо Клари, който с отдаване и хъс би могъл да участва в МЕТРОПОЛИС или друго подобно електронно сборище. Получи се постмодернистичен микс, в който има място за индивидуализъм и за още импровизирани включвания, за още нови технологии и за ведро колежанско настроение, което никакви пари не биха могли да заплатят. Накрая ни се иска да пожелаем – в следващото издание да се включат повече културни центрове и институти в София. Също и български участници и още финансисти, НДК, и Министерството на културата, и Столичната общинска култура. Всички тези институции да бъдат добри да предвидят феста в бюджетите си за 2004 година. И той да продължи поне седмица, да обхване повече сцени, да доведе хора от цялата страна, от малкия балкански, а защо не и от по-големия свят. Защото точно този фест трябва да има шанс и да се превърне в пролетната джаз-марка на мъдрата ни столица, която, знае се, според девиза си расте, но не старее. Но дали е точно така и в действителност, може да се съди по критичното, но и добронамерено отношението на цялото гражданство, и на институциите в частност, към изкуствата и към творческата активност изобщо.

още статии по темата »



   Коментари по темата:

Iska mi se ne6to Acid Jazz Jungle + Etno . Koga 6te 4uem ne6to ot tozi mix?
публикувано от: StasY на: 10.04.2003 16:44:38 часа

Като цяло, това беше най-добре организираният джаз фестивал за последните няколко години. Още повече - балансът между чужди и наши изпълнители, между топли и студени течения беше перфектен. Дай Боже повече такива прояви!
публикувано от: Василиса Прекрасна на: 05.04.2003 17:22:32 часа

Нищо лошо няма в английските текстове на Явор, на български просто звучат по друг начин, изобщо - ГравитиКо са една съвсем прилична световна група, прекалено строго ги съдите!
публикувано от: Пепо на: 04.04.2003 12:45:26 часа

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box



© 2017 Аудиториум - издание за университетска култура. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават...