www.auditorium.art.bg
Аудиториум - издание за университетска култура
ЗА НАС
ЦЕЛИ
КОНТАКТИ
ВЪЗМОЖНОСТИ
ВРЪЗКИ
начало  »   личности »


Подкрепете Аудиториум


   Новини

17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е ЛИПСАТА НА АПЕЛ

Френският институт в България и издателство „Колибри“ представиха световния бестселър „Възмутете се!“ от Стефан Хесел „Възмутете се“, есето, което взриви книжния пазар в десетки държави и предизвика нестихващ обществен от...



СВОБОДАТА ДА ПРИСЪСТВАШ - ИЛИЯ ПЕТРОВ (1903 - 2003)

Румен Спасов, 12.08.2003 г.

Автопортрет 1932 г. Отраснали сме с негови репродукции в учебниците по литература и по история. Представата за войнишкото въстание през 1918 година за няколко поколения е свързана с картината му, напомняща документална фотоснимка, но и христоматийна за изучаващите композиция.

Неговият "Бунт на гладните" показва как човекът, ако се отнасят към него като към животно, наистина може да загуби човешки облик. Испанецът Гоя го е изразил по Портрет на писателя Светослав Минков 1938 г.
сходен начин. Но нашият класик придава и на грозните си персонажи нещо от своята представа за хармония, за сила, под която е доловима и човещината и спокойствието и нежността. Революциите и революционните дейци рисува както рисува всичко - дава нещо от себе си, съчувства, очовечава, попълвайки липси, разколебавайки нереални монолитности с проницателност, присъща единствено на творческия дух. "Героят от Лайпциг" в картините на Илия Петров е по-скоро възрастен, със забавени движения, почти болнав човек - какъвто си е бил и действително по времето, когато е рисуван. По-скоро разколебаност, отколкото "революционен оптимизъм" се вижда и зловижда в картините му, за които художникът получава множество упреци с повод и без повод. Ето какво пише един от христоматийните цензори на онова време: "Непривикнал в никаква степен към критика и самокритика, Илия Петров не само не се постара да се освободи от формалистичните си увлечения, но прие защитата и на редица по-отявлени формалисти (изказването му за художниците, завърнали се от Румъния и пр.), като от една страна спъваше разгръщането на борбата срещу формализма в Академията и Съюза, а от друга страна се мъчеше да умаловажи и осмее редица опити за преустройство (последната обща изложба например бе преценена от него като "крачка назад", досущ в съгласие с Жендов и в пълен разрез с обществената оценка за тази изложба..." И за работата му в Академията: "Др. Петров е поддържал редица преподаватели формалисти, като същевременно е отричал, че в академията изобщо съществува формализъм. При обсъждане проекто- резолюцията на Петия конгрес на БКП той напр. предложил да се махне думата "формализъм", понеже "ни се било втръснало да говорим за формализъм". Др. Илия Петров като заместник ректор и като преподавател проявяваше подчертано пренебрежение към теоретичните дисциплини и оправдаваше неподготвеността на студентите по тия дисциплини с тяхната прекомерна заетост." По-късно защитникът на формалистите получава най-високото отличие за времето си - Димитровска награда... Парадокс, естествен за обърканите години, в които преминава творческата му зрялост. Не само стихиите, които са морили българина през отминалия век, са доловими в многообразното му творчество. Дългогодишният преподавател в Академията, която сам е завършил през 1926 година - златно време на българската култура - оползотворява възможностите за специализация в Германия, Италия, Франция. След прочутия портрет на своя професор Никола Маринов заедно с него Илия Петров зографисва стенописите в севлиевската църква. Множество портрети, пейзажи, рисунки, откриването на морската стихия, лутанията и трагизма на внимателния и способен учител по рисуване, търсещ и не намиращ лесно самоутвърждаване - това е ранният Илия Петров, ако изобщо са уместни някакви периодизации. За втория му период - на признание и на друг тип изпитания - като че е трудно да се добави каквото и да било към вече казаното от негови колеги, последователи, близки.
Атанас Божков: Той не си играеше на покровителство, а поставяше въпроса за доверието и искреното сътрудничество в името на взаимното човешко и професионално обогатяване. Ние го виждахме да работи между нас в учебните ателиета не като олимпиец, който снизходително разкрива скромния ни ръст, а като артист, който вярва в честността и в упорития труд. Или може би като средновековен зограф, който не разчита само на тайните ръченици, а търси отговорите на вълнуващите го въпроси в очите на своите надеждни ученици.
Светлин Русев: Илия Петров все повече заема онова място, което условно наричаме "голямата класика", а в същност определя дистанцията между временното и трайното, между границите на материята и безкрайния живот и превъплъщенията на духа... респектиращ колкото с огромното си разнообразно дело, толкова и с гражданската си и артистична позиция.
Любомир Далчев: Формата у Илия Петров е категорична, почти скулптурна, а движението - правдиво и убедително. Неговият монументален усет е изявен в строежа на формите и в простия силует. Композицията е богата, интересна и често динамична... Огромното творчество на Илия Петров те кара да се замислиш и преклониш пред голямото дарование и изключителна работоспособност, присъща само на големите майстори.
Александър Поплилов: Илия Петров беше изключителна, незабравима личност, скъпоценен талант, от онези, които у нас се броят на пръсти. Как всичко беше прекрасно у него! Премерено до грам. И блестящата му четка... И скромното му мълчание, и пестеливите му думи - мъдри и справедливи, нежни и доброжелателни или понякога, като на самия Свети Илия - гръмотевични! Той не можеше иначе, защото беше на света, за да отстоява истината. Истината в живота и в изкуството.
Борислав Стоев: Може би едни от най-запомнящите се и очарователни неща в графичното творчество на Илия Петров са рисунките на животни. Едва ли ще бъде пресилено ако кажа, че в нашето изобразително изкуство няма други, равни на тях. В цялото обществено значимо и ангажирано творчество на художника тези рисунки действат като интимна лирика. Като разговор с природата и възхищението на човека от нейното величие.
Следват пътешествията в Индия и Индонезия, по нашенски сдържаното възхищение пред чудото Тадж Махал, осуетеното гостуване в Китай, съвпадащо с операция на съпругата... Какво може да добави един човек на бъдещето, който нито го е познавал, нито е имал възможността да бъде в ателието му на "Драган Цанков" заедно с други негови студенти? Вероятно това, че и през следващия век подобни феномени и личности, които времето все повече ще изяснява, изгаряйки житейската суета и страсти около тях, ще бъдат част от естетическото самосъзнание на българина. През отминаващото столетие често по нашенско се е започвало отново и отново. Анархистичност и революция или анархистична и революционна администрация са се намесвали във всяка автономна област - наука, литература, пластична култура - за да я подценят, подчинявайки я на нещо друго. Големите художници са противостояли с това, което днес наричаме професионализъм. Отстоявали са свободата си без да отсъстват, а напротив - активно присъствайки и облагородявайки неблагодарни времена и нрави. Илия Петров е типичен пример за талант, който години наред е защитавал вътрешната си свобода, въпреки обществените ангажименти в ръководството на СБХ и в ректората на Художествената академия, където години наред е бил един от неформалните авторитети. Не се уморява да обяснява на неуките неща, които би следвало да се подразбират. Годишнината му днес е интересна и като повод да се запитаме как се възприема създаденото от него многообразно и многопосочно творчество, дали решените от него творчески задачи наистина са неинтересни за днешни художници, дали нямат право на равнопоставено битие наред с концептуалните постмодернистични хрумвания, носещи, по-скоро размахващи изненадата, скандала, зрелищността като основен компонент на естетическото? Какво ще остане за хората, които не са познавали художника лично и не са били под въздействието на сдържаната му магнетичност? Защо творци като Илия Петров, един от немногото примери за класичност в некласическата ни култура, след първия и втория си творчески период неизбежно навлизат в трети - на чистата рецепция, на освободеност от житейската емоция и врява? До преди няколко години човек можеше да се срещне с най-трепетния му почитател и ценител - съпругата на художника, Анна Петрова, модел на няколко сред най-добрите портрети в българското изкуство. "Ще го запомня такъв, какъвто го видях за пръв път в академията", обичаше да казва тя. Оженили се няколко години по-късно - на 1 януари 1951 година. "Съдбата пожела той да свърже живота си с мен. Нашият семеен живот бе щастлив и спокоен." Болката им е че остават без деца, но пък споделят безброй творчески минути каквито само двама художници могат да изживеят. Всъщност това е третият и май единствено щастлив брак на художника, въпреки че на твореца винаги нещо няма да достига. Първата му съпруга умира съвсем рано при трагични обстоятелства. За втората си съпруга Надежда, по- късно жена на Емилиян Станев, Илия често е безмълвен по цели дни. "Човек не знаеше какво да си мисли. Излъчваше неудовлетвореност, която често се развихряше наоколо. Труден характер", сподели тя в последния ни разговор. Разделят се като приятели, но с ясното съзнание, че така трябва да бъде. Раздялата, също както и взаимността, за големите личности също е отговорност... Очевидно за Илия Петров не е необходим и няма да остане за бъдещите поколения патосът, с който е изпратен през 1975-та година като пример за "художник комунист", след деветгодишно тежко боледуване през което почти не рисува. Още по-малко перспективно е нихилистичното зачеркване и забравата. Негови студенти в Академията са Теню Пиндарев, Иван Кирков, Атанас Божков, Любен Зидаров, Иван Радев, актрисата Таня Масалитинова, поетесата Невена Стефанова, Никола Мирчев, Стефан Гацев, Бисера Прахова, Кирил Харалампиев и много други, които ще има какво да предадат и на следващите поколения, за да не се повтарят нови "културни революции" по нашенско.
Със съдействието на Съюза на българските художници на два етажа в Националния изложбен комплекс бе показана голяма изложба с произведения от всички жанрове, в които е творил големият български класик. Съпътстващата изложба, озаглавена "Портрет на художника като млад", бе на училището, което носи неговото име - Националната художествена гимназия "Илия Петров". Така достойно бе отбелязан вековният юбилей на един от художниците на българския 20-ти век. Една от личностите-основания на съвременното ни естетическо самосъзнание.
Илия Петров за работата си:
............... Портретът е жанр, който не търпи в каквато и да е степен схематизма. Задачата да бъде изчерпан обектът не позволява самоцелни волности. Художникът и моделът трябва да бъдат изявени пълноценно. Отстъплението от това правило води на една страна към субективизъм, а на другата към натурализъм. И в двата случая - към неуспех.
............... Тайната на рисунката като изразител на душевното движение е в чудесните свойства на ръката да става огледало на душата. Нарисуваният върху плоскост образ отразява обекта повече или по-малко правилно, но той отразява безупречно душевното състояние на автора и отношението му към обкръжаващата го действителност.
............... Нещо за деформацията. В буквалния смисъл този термин означама "разрушаване", но в творческия процес тя трябва да се разбира градивно като хиперболизиращо средство за израз. Тя идва в името на една чисто пластична идейност, за да измени натуралната форма в името на едно съдържание. В този смисъл деформацията е възможна само при добро владеене на рисунката и няма нищо общо с неграмотността и произвола.
............... Търсенето на академичен стил не влиза в работата на академичното щудиране. Личният стил е според моето скромно убеждение повече спонтанна изява на оформената творческа индивидуалност, отколкото резултат на предумишлено търсене.
............... Задачата на голямото изкуство не е да поднася готова, сдъвкана храна, а да постави проблеми, да събужда скрити творчески сили и да ги насочва към самостоятелното разрешаване на тези проблеми; с една дума - да прави зрителя творец.



още статии по темата »



   Коментари по темата:

Ilija Petrov naposleduk e v sjankata na drugi aktivisti - Dechko Uzunov Svetlin Rousev i pr., koito se lansirat poveche
публикувано от: pet на: 23.08.2003 15:20:28 часа

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box



© 2017 Аудиториум - издание за университетска култура. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават...