Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
Една очарователна българка
стана академик-кореспондент на
Академия “Тиберина” за 2002 г. -
художничката Маруся Калимерова.
Възпитаницата на проф. Марин
Върбанов е и председател на секция
“Текстил” на СБХ. А големият неин
талант вече 11 години блести в
салоните на най-престижната обща
изложба в света - Есенния салон в
Гран пале, Париж. Днес, когато
салонът празнува своята 100-
годишнина, името на младата жена е
в подготвяната по този повод
енциклопедия "Художниците на 20
век". Наред с Роден, Сезан, Тулуз
Лотрек, Пикасо, Паскин...
Палацо Валентини в Рим отвори врати
и засия в светлини, за да оповести
новите членове на 191-та академична
година на академия Тиберина.
Основана през 1813 година от
големия италиански поет Джоакино
Белли, папската академия развива
дейност във всички сфери на науката
и културата. Бунтарска по дух, с
времето тя спечелва одобрението на
най-големите авторитети в света.
Всяка година към своите академици
тя причислява нови - най-
представителните от областта на
науката и изкуствата. Сред тях са
писателите Масимо Д'Азеглио, Рене
дьо Шатобриан, Джовани Папини,
философите Бенедето Кроче и Джовани
Жентиле, учените Гулиелмо Маркони,
Мария Кюри и Енрико Ферми, от
музиката Джоакино Росини, Винценцо
Белини, Ференц Лист, Оторино
Респиги и Лучино Рефиче, склуптура
Антонио Канова, Алберто Торвалдсен
и Пиетро Тенерани.
Около 100 нови академика бяхя
приети през 2002 г. Сред тях - две
красиви българки, сестрите
Калимерови. По-голямата, Маруся -
за живопис и скулптура, а Таня за
класическо пеене и скулптура. Двете
сестри прекараха в Италия заедно
първите месеци на годината,
подготвяйки изложбата "Нишката на
Ариадна". Завърнала се от Рим,
Маруся споделя за този проект: "Той
ще продължи 5 години и ще обхване
всички важни културни центрове на
Италия. Ще включва картини и мека
скулптура. Сестра ми Таня, която
живее в Италия и организира нещата
там, ще участва и с камерни
концерти. Тя все гледа да не
изоставя пеенето и да го балансира
със скулптурата. Основната идея в
този проект е жената - вечната
тъкачка. Тъкачката на сънища,
килими, приказки. Ние като жени
продължаваме това, което е в кръвта
на всяка от нас. Но е особено
характерно за българката.
Българката, изразявала по най-
откровения начин чувствата си в
знаците, които разчитаме - в
песните, които е пяла, в хляба,
който е месила, в килимите, които е
шарила." И в които е втъкавала
сънищата си. Маруся ниже своите с
необикновен талант и
професионализъм. Известната наша
текстилка е член и на Съюза на
италианските художници, също и на
на АРЕЛИС(Асоциация за развитие и
разпространение на френския
текстил). И не спира да
организаторства.
Още с пристигането си у нас се
отдаде на работа във връзка с
новоучредената стипендия на името
на проф. Марин Върбанов за
поощрение на младите художници. И
как не, когато тя се е дипломирала
през 1984 г. точно в класа на
големия ни Майстор на текстила.
По света е достатъчно само да пише
в една биография на художник
"възпитаник на проф. Марин
Върбанов", за да се отворят пред
него всички врати. Маруся минава
през тях, за да пръска красота по
целия свят със своите текстилни
шедьоври. И да му разказва своите
сънища. Монументални пана или малки
пластики - всичките нейни творби са
истински откровения от нишка.
Триизмерни, те сякаш отварят
пространството и говорят. Разказват
приказки, нашепват ведрост,
светлина, доброта. Художничката
обича цвета на шампанското, екрюто,
златистото с които изтъкава чудни
плетки. Обича и страстта на
червеното, която се рее в
пространството. Но най-вече обича
синьото - от лекия сиво-сив метален
оттенък до дълбокото тъмносиньо на
нощта. Извайва идея след идея,
мечта след мечта. А мечтите са нещо
скъпо. Творбите на Маруся се
оценяват на Запад от 2 500 до 26
000 евро. Тя е от малцината ни
творци, които от 11 години участват
в Есенния салон в Гран пале, Париж.
Като член на ARELIS, тя участва не
само в този салон, а и във
Фестивалите по текстил в Париж и
Бове. Тази година по случай
вековния юбилей на най-прочутата
обща изложба в света се прави
енциклопедията "Художниците на 20
век". В нея ще намерят място всички
живописци, които през тези 100
години са излагали там. С по една
работа, намерила място на стените
на Гран пале. Българските имена в
нея са няколко - Светлин Русев,
Никола Манев, Любен Диманов... и
една жена – Маруся Калимерова. Не
само стените на галериите по света
греят от цветове и идеи, а и тези в
апартамента на Маруся. С тях тя
обвива и най-малкия детайл - врати,
огледала, часовник. И тъкачния
стан, разбира се, който заема цяла
стена в хола-ателие. А съчетанието
на синьо и жълто в обзавеждането и
напомнят за най-любимия сън -
слънцето и морето
на Италия. При толкова талант и
красота европейските ухажори около
Маруся са цял рояк. "Сега щях да
съм италианска баронеса" - смее се
тя, грабнала сърцето на поредния
италианец. Но нейното е грабнато от
българин: "Знаеш ли, и жените
творци имат свои музи, свое
вдъхновение. Каква дискриминация е,
думата муза няма мъжки род. Но и за
жените тя е необходима толкова,
колкото и за мъжете, за да
съзидават, за да творят. Да
изтъкават своите сънища."