Подкрепете Аудиториум
|
17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е
ЛИПСАТА НА АПЕЛ
Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
|
|
|
|
 |
|
АСЕН ИГНАТОВ - IN MEMORIAM |
| Екип, 14.11.2003 г. |
|
Това лято почти незабелязано се
пресели в небитието един от
големите съвременни български
мислители и Почетен доктор на
Софийския университет - Асен
Игнатов (1935 – 2003).През 1972
година, спомня си германският
професор Хелмут Дам, Игнатов се
отправя за научна конференция в
Брюксел и използва възможността да
поиска политическо убежище от
белгийските власти. По това време
той вече е набелязан като
неблагонадежден от комунистическите
управници на България. Проф. д-р
Асен Игнатов работи най-напред като
научен сътрудник в Католическия
университет в Лувен,Белгия, след
което се установява в Германия,
работи в Дойче Веле и става научен
сътрудник във Федералния институт
за източноевропейски и международни
изследвания. Автор на над 150
публикации, 9 книги –основната част
на немски език. Блестяшият му труд
“Психология на комунизма” му
спечелва световна слава. Това е
едно безпощадно изследване на онези
вътрешни човешки нагласи, илюзии и
страхове, в които намира почва и в
които най-дълбоко се вкоренява една
тоталитарна система.В предговора си
към българското издание на тази
книга – вече след демократичните
промени в България Игнатов написа:
“ Навсякъде освобождаването от
комунизма протича мъчително, но
особено мъчително протича то в
душевната сфера.”
Още споделено:
“Отношението ми към България през
70-те години, когато емигрирах, ако
под България се разбира
комунистическото управление, бе
изключително отрицателно.
Отношението към българите също не
бе много положително като цяло.
Разбира се, имаше прекрасни, много
надарени хора, но дразнеше ме
свитостта и страхливостта на
българина, включително и на
интелектуалците, които имаха
качества и които, според мен,
можеха да направят повече.В края на
80-те години, когато и в България
се появиха опозиционни движения, аз
тогава бях в Дойче веле, се
постарах с всички сили да помогна,
доколкото мога. Ориентирах редица
западни журналисти от вестниците “
Лю Монд” и от “Ди велт” и им
обърнах внимание върху
съществуването и личността на Жельо
Желев. През 90-те години, когато
започна демокрацията, имах надежди
и според мен даже сбърках, защото
не казах някои работи по-рязко... “
“Аз искам страната да се оправи, но
не съм сигурен, дали ще се оправи.
Мое задължение е да кажа това.
Теоретично изход има, но трябва да
настъпи според мен, някаква
вътрешна мутация на хората, трябва
цялата нация да реши и да премине
към действие. Зная, че това са
компрометирани фрази в България,
защото в продължение на десетилетия
комунистите зовяха народа да се
напрегне. Но няма друг изход.”
“Виждам опасни признаци на културен
упадък в западния свят. Има неща
тук, в Германия, които по-рано бяха
немислими. Разбира се, масовото
общество, посредствеността,
повърхността, комерческото начало
не е от вчера. Но напоследък има
неща, които бият всички рекорди.
Така например по частните
телевизионни станции в Германия се
показва да се прави любов, а една
известна стара звезда дори роди
пред телевизионната камера.
Германия, страната на Гьоте и
Шилер, на Хегел и Кант, в момента
се възхищава от една много красива
жена, която говори с граматически
грешки: Верона Фелдбуш. Тя поучава
германската нация. Или така
наречения Big brother. Имам
чувството, че започва едно духовно
нивелиране, при което изчезва
всякаква йерархия в ценностите и
това е основният принцип на
постмодерното – че всички дискурси
са равностойни и следователно
нямаме основание да отхвърлим нито
кича, нито безвкусицата. Тези неща
са опасни. Виждам да се задава една
пустош, макар че в световен мащаб
не съм пълен песимист, защото
развитието на ценностите е нещо
като махало на часовник, след което
идват и периоди на подем.”
“Комунистическият феномен, въпреки
всичко, не е докрай изследван.
Напротив - от две-три години в цяла
Европа се разгаря една много голяма
дискусия: какво бе комунизмът? Това
беше книгата на Франсоа Фюре
“Илюзията на епохата”, дискусията
около тази книга и прочутата Черна
книга на комунизма, която издадоха
в Париж. Кое е актуалното? Едното е
това, че макар цялото западно
научно и обществено мнение да бе
против комунизма, в продължение на
дълги години, дори десетилетия,
имаше голямо подценяване на това
явление. Имаше един инстинктивен
страх, да не би да се каже нещо
прекалено остро и да не би случайно
престъпленията на Сталин да
засенчат престъпленията на Хитлер.
Затова се води днес дискусията. А
вторият въпрос, разбира се е
превантивният – трябва да се
избегне повторението на подобни
явления, а то, макар и в по-слаба
или разредена форма не е
изключено.”
“Преди известно време написах една
статия ”Смелост без надежда,
безнадеждна смелост”. Няма никаква
сигурност, че това, което искаме ще
стане, но ние все пак трябва да
продължим да прави доброто, защото
не можем иначе. Ние имаме известен
дълг към себе си. В това отношение
много силно впечатление ми направи
руският религиозен философ отец
Сергей Булгаков, който великолепно
опровергава тези песимисти, които,
на основание на нереалистичността
на очакванията, не правят нищо. Той
казва така: да допуснем, че трябва
да направим някакво добро, човечно
дело, за да помогнем на редица хора
и все пак знаем с прогностична
точност, че няма да успеем. Е
какво? Въпреки всичко ние ще
направим така, като че ще успеем.
Ето това за мен е едновременно и
надеждата, и липсата на илюзии.”
(от Радио “Свободна Европа”)
още статии по темата »
|
|
|
