Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
Незабелязано замина
стогодишнината от рождението на
Кирил Кръстев - един от най-
интересните "нелитературни
литератори" на българския двайсти
век. Навярно защото рождената му
дата 1 януари е орисана да се
покрива от тези на всепризнати,
изобилно обговаряни автори (не че
няма какво и още да се осмисли за
тях) като Христо Ботев, Алеко
Константинов, Пейо Яворов, и пр…
От друга страна, "К. Кръстев" е
обичайно съкращение на друго едно
име - това на доктор Кръстю
Кръстев, чието дело също е
"съкращавано" безобразно както
поради идеологически, политически,
докторантски или други недотам
хуманитаристични причини. Но и
поради всеобщия реален нихилизъм по
нашенско към духовното наследие -
един от сигурните белези за
"несъстояване на модернизма" като
литературно и в още по-голяма
степен - като обществено явление.
Въпреки блудкавите престаравания по
годишнините на "включените в
приповдигнатия пантеон" на
българската литература. Пантеон, в
който личности като Кирил Кръстев
предпоставено нямат място, май…
И така - по-късният убеден
"недоктор" Кирил Кръстев започва
жизнения си път през януари 1904 г.
в село Кортен, (или Кортенски бани,
според Хр. Манолакиев), Сливенско.
Още като гимназист в Ямбол
редактира "Лебед" - издание на
литературната бохема "Шарл Бодлер",
което от втория си и до четвъртия,
последен брой, ще остане в
българската литературна и културна
история като CRESCENDO. Повлияно от
"Везни", (и конкретно от
представяне на негов брой във вид
на "сказка" от Гео Милев и Чавдар
Мутафов) но и със свое
художествено виждане за нещата.
Други редактори и автори там са
Тодор Драганов, Иван Милев, Иван
Тутев… Момчетата се обявяват за
дадаисти и футуристи, в нещата им
има твърде много претенция и
маниерност, но не бива да се
забравя, че съвременните имена на
тези литературни "заклеймявания" са
по скоро "автентизъм" или
"индивидуалност" или просто
"будност". Създават свой Club
Yellow Hall, постулират, че "В
живота без поет може, но без столар
- не!". Получават писмо от самия
Маринети, насърчаващ опитите в
"пентаграмната поезия". Играят.
Волно. Всъщност ключови думи за
разбирането на това, а и на по-
късни литературни явления като
кръга "Стрелец" могат да бъдат
точно "игра" и "свобода".
За епохата "между войните" (едва ли
си даваме сметка, че и това
периодизаторско клише идва от една
мемоарна книга на същия Кирил
Кръстев), се е писало достатъчно,
ще споменем само, че след силовите
и "мрачноуниверситетски "
опитвания за противодействие на
революционизиращото безумие, идещо
от Русия, потомците на Андрешко и
Бай Ганю въвеждат във вътрешната
българска политика формулата "со
кротце и со благо". При цялата
демагогия това дава възможност да
се "играе свободно" в изстрадалите
български предели. Същевременно и
да се пътува, и да се
"натурфилософства" - като израз на
опитвания за цялостност в
университетската култура, израз на
универсалистичното единство между
културата на хуманитарните и
културата на "природните науки".
Това единство, заедно с
предметността на изкуството и
културата в новото им механизиращо
се и технологизиращо се битие,
заедно с интерес към историята, но
и към геотектониката и Атлантида, с
почти мистични етически отклонения…
Всичко това се включва в писмовните
занимания и в "портрета на студента
като млад". Но Кирил Кръстев се
интересува и от характера на
старобългарското изкуство и от
възрожденската архитектура,
обговаря "общото движение за родно
изкуство", "академичният реализъм".
Пише статии, по късно някои
прерастват в монографии, за
художници като Антон Митов, Иван
Пенков, Владимир Димитров, Дечко
Узунов, споменатия Иван Милев,
Бенчо Обрешков, та до… Милка
Пейкова през втората половина на
Столетието. Духовните пътешествия
не му пречат да пътешества и по
света, записвайки образцови (но все
още не - христоматийни) творби и на
пътеписния жанр.
Универсално любопитен дух - това е
характерно за младия Кирил Кръстев.
През 1921 - 23 следва философия в
Софийския университет, а през 1925
г. завършва специалността…
естествени науки. Издава първия
цялостен опит за естетика на
българското кино. Друго, което го
вълнува "от сърце", подрежда в
книга с показателно заглавие
"Съвременната любов"(1938). Малко
преди завършването на тази книга,
лично Константин Гълъбов, подкрепен
от семейство Мутафови, го предлага
за член на Съюза на българските
писатели. Работи като гимназиален
учител, пише статии и есета в над
двайсетина периодични издания. До
1939 г., когато завършва
изобразително изкуство в Париж,
вече е оформен като есеист, критик
на изящното и на приложното
изкуство, краевед, широко скроен
литератор, упорстващ да върви срещу
инерциите, честно да опитва силите
си във всички посоки, с които
природата и обстоятелствата щедро
го даряват.
В архива му е запазено
стихотворение от неизвестната
Наталия Стамболиева, което,
изглежда, особено е ценял. Там се
казва: "До иконата поставете вретено,
като икона до иконата,
като жива икона,
в която няма смирение." Убеден съм, че столетието на Кирил
Кръстев продължава и през
следващото столетие, защото делото
му в българската култура притежава
рядка естественост, психологичен
автентизъм и философска
"онтичност", която българското
общество тепърва ще до-оценява. Ако
държи на собственото си естествено
развитие.
