Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
Осмият международен “София филм
фест” представи общо 144 филма
(игрални, документални и
късометражни) от цял свят.
Основната програма приключи на 14
март, когато в зала 1 на НДК се
състоя церемония по връчване на
наградите, водена от Стефан
Китанов. Голямата награда ”STELLA
ARTOIS” за най-добър филм бе
присъдена на филма ”Реконструкция”
(Дания) и режисьора Кристофър Бое.
Наградата връчи председателят на
международното жури Джери Шацбърг
(САЩ). Специалната награда на
журито грабна ”Лято в златната
долина” (Босна и Херцеговина,
Франция, Великобритания), режисьор
Сърджан Вулетич. Този филм беше
отличен и с наградата на
Международната федерация на
филмовата критика.
Наградата”JAMESON” за най-добър
български късометражен филм, бе
връчена на филма ”Живот със София”
с режисьор Светла Цоцоркова. Филмът
получи и наградата на
журналистическата гилдия. С
наградата ”КОДАК” за най-добър
български игрален филм бе удостоен
”Мила от Марс” на Зорница София и
операторите Румен Василев и
Александър Крумов. Наградата ”NO
MAN”S LAND”, присъдена от гилдията
на българските кинокритици за най-
добър балкански филм, получи
турският филм”Отчуждение” и
режисьорът Нури Билге Джейлан.
”Горчивата чаша” на Факултета по
журналистика и масови комуникации
при СУ ”Св. Климент Охридски” бе
дадена на ”Целувката на живота”
(Великобритания, Франция) и на
Емили Йънг - сценарист и режисьор с
мотивацията ”за майсторско боравене
с филмовото време, за органично
вплитане на ретроспекции и
интроспекции в цялостното
драматургично изграждане на
филмовия разказ”. Асоциацията на
българските оператори присъди
наградата си на Стефан Куцаров за
филма ”Шантав ден” с режисьор
Силвия Пешева. Наградата на
публиката за най-популярен филм
получи ”Догвил” на датчанина Ларс
фон Триер с участието на Никол
Кидман. По-долу публикуваме едно
автентично мнение на Милена
Очипалска, коментираща
българските късометражни филми на
феста.
Българското кино? Има ли шанс за
невписаните в подходящи лобита
млади и талантливи творци? Вярна ли
е натрапената легенда, че за кино
пари няма? Какво остава пък за
другите сирачета - театъра,
музиката, литературата… Вече втора
година в рамките на международния
“София Филм Фест”, освен Голямата
награда за пълнометражен филм, се
присъжда и наградата Jamison за
най-добър БЪЛГАРСКИ късометражен
филм. Наградата е статуетка и
парична премия в размер на 6,000
Евро. Във второто издание на
конкурса бе учредена и награда
Jameson на журналистическата
гилдия. Тя има възможността да
гласува за един от 12-те номинирани
ленти.. Подобна награда се учредява
за първи път в България. Дотук -
прекрасно. Но какво имам нвасреща?
Постният облик и на
миналогодишните, и на тазгодишните
предложения за конкурса не е
резултат единствено от липсата на
финансови средства. Броят на
участниците е почти приказен.
Изхабената лента - като че
безкрайна. И нищо запомнящо се.
Отделни прозрения в анимацията,
където, може би има поне ниво.
Всички проявления на игралното кино
са спорадични, неизяснени и
недоправени.
Ролята на късометражното кино в
световен мащаб е да даде шанс на не
много скъпи продукции да бъдат
забелязани, да открие потенциала на
младите творци. Това определя и
широките граници на жанровите
рамки. Но не лишава късометражното
кино от правила. Доколко те са
познати на участниците е загадка,
забулена с мистерии. Но, по
същество: "Възкресение" (Петър Вълчанов -
игрален,2003, 22 мин.) е филм за
Великден в семейството на кришнар.
Началото - подвеждащо очакване за
съпоставяне между религии. Основен
проблем на филма - избора на
планове. Прекалява се с близките
планове, което утежнява излишно
възприятията. Диалог не съществува.
Слаб, с единствено изключение,
актьорски състав. Измислен финал.
Идиотска поука - "По-добре син
кришнар, нежели син наркоман". Като
че и двете не са бягство… "Закуска на тревата"( реж. Иван
Трайков - документален, 2003, 29
мин.) е опит за пресъздаване на
недокументална история с
документални средства. Прекалено
дълго, прекалено нагласено,
прекалено остаряло. Тезисност.
Позиране на персонажите пред
камерата. Никаква история, а филмът
претендира за реализъм.
"Прозренията" на продавачите на
дини се редуват в отсъстващ
темпоритъм. Социалистическият
кинопреглед поне притежаваше макар
и фалшив адресат за попържване.
Тука - "На посочения адрес - лицето
непознато". Какво точно ни казва "Трябва да ти
кажа нещо"( реж. Драгомир Шолев -
игрален, 2003, 16 мин.) и дали
нямаме по-добри образци в
българското кино - например "Всичко
е любов" - е тема за обстоен
размисъл. Иначе филмът има високи
цели - за конфронтацията между
грубост и нежност, между любов и
смърт, между доверие и алиенация.
За аборта - като морална и битова
дилема. От филма се очаква вътрешен
драматизъм. Но той бива загатнат и
неразгатнат. Естествено, на
класически музикален фон. Марий Росен е познат като театрален
режисьор. Неговият филм "Diptyh" -
Alien 1, Alien 2 + Evol е
експериментален и лишен от
прекомерни претенции. Това е и най-
подходящият начин да бъде
възприеман. Иначе си е една
обикновена мастурбация на тема
авангард. Една от трите части на
диптиха става. Пак е нещо.Авторът
твърди, че ги е правил "вдъхновен и
свободен". Дано.
Ася Кованова и Иван Стоянович са
автори с богата биография - особено
в рекламата и шапките за ТВ
предавания. Тук (Extazy ) се забелязва по-
адекватно и модерно светоусещане.
Филмът е бърз и изглежда правен на
един дъх. Стръмна смяна на темпото.
Музиката - като хипертекст -
определени хора - определени теми.
Преплитат се реалното и
въображаемото. Отлични преходи.
Категорично не е тягостен.
Въздейства по-скоро като клип или
филмова импресия. Следват три
филма, обединени от общото участие
на Ивайло Христов. По сведения на
разузнаването самият той нямал вече
желание да се изявява като актьор,
а се отправял към режисьорското
поприще. Бурното му участие в
късометражното кино би могло да се
възприеме единствено като услуга
към младежта. В два от филмите
услугата е лоша. Какъв е късметът на Елизавета
Боева? ("Късмет"- игрален, 2003г.,
13 мин.).Нещо като микс между
игрално кино и пародия. Мястото и
хората не са истински и уточнени.
Откъм игрално съдържание -
измислен. Грешка при избора на
актьори, неяснота при изграждане на
образа. Претенции за символичност.
Претоварване със знаци и
митологеми. "Тошка и Тошко" на Кристина Грозева
е една история, заснета в стила на
нямото кино. И декорът е
единственото, което събужда филма.
Неотрепетираните и недоизчистени
етюди са по-скоро куц реверанс към
нямото кино. И тук сюжетът е
недоправен.
За третия филм с Ивайло Христов
"Живот със София" може да се каже и
някоя добра дума. Филмът е красив,
добре сниман, визуално е един от
най-богатите. Жизнен и интересен.
Характеризира се с раздвижена
интрига и ангажиращ вниманието
сюжет. Най-сетне диалог. С нещо
филмът напомня на Йовковите
светове. Като че най-смислен от
цялата галерия. Сред другите филми
този е свежа пролет.. Близките
планове са с мярка. Като цяло,
историята е добре разказана. С
всичките тези зайци, брадви, стари
радиа и любопитни съседи филмът е
неподправен и народен.
Да си дойдем и на анимацията.
"Дребосъкът" на Андрей Цветков.
Авторът е работил с корифеите на
българската анимация. (Сценарият е
на Слав Бакалов.) "Дребосъкът" е
история за живота на самотник,
който в стремежа си за лично щастие
осмисля живота на другите
"щастливци". Самотникът е птиче
(грозно). Любов и преклонение към
гротеската и баснята. И в "Един за всички" баснята е на
почит. Компютърна анимация (CGI).
Прекалено буквалистично. И като
идея, и като графика. В "Митология" на Борис Десподов
гротеската е на пиедестал. Малко
претенциозно и много декларативно.
Търсена е провокация на краха на
митологията и митологията на
краха."А дали е така? - Кой ще ни
каже?" Само 30 сек., филмът на Андрей
Кулев "Есен" е поредното
доказателство, че не
разточителността е белег за
качество. Авторът е добре известен
- множество анимационни филми,
спотове и рекламни филми, шапки за
ТВ предавания, художник и
илюстратор, карикатурист и автор на
театрални плакати, режисьор на
театрална постановка.
Професионалист на всички фронтове.
Най-изчистена идея. Нищо ново, но и
нищо грешно. "Есен е... Птиците
отлитат на юг... Време за точни
решения... Време да разберем, че
свободата е временна... " Като цяло едно обединява всички
филми - липсата или само зачатъци
на диалог. Но това не е нямо кино,
както бихте се подвели (въпреки
реверанса на един от филмите към
нямото кино). Това е безсилие на
ниво реч. Сюжетите са натаманени и
пръстоизсмукани, където ги има.
Нека някой да каже на младите
режисьори да четат повече
художествена литература! Музата на
киното - коя ли е тя - се е
присвила зад олющена стена след
поредното изнасилване. Със
странната мечта най-после да я
признаят за проститутка. Другото
доминиращо впечатление е
издевателството над класическата
музика. Тя е възприета като "O
tempora, o mores" - дето и да я
сложиш все става. 80% от филмите са
с такава основа. "Моля, спрете тази
музика". Горките класици - никой не
ги слуша, освен като фон за филми
или мелодии на мобилни телефони,
тук-таме и в рап-парчета. Номинираните режисьори не са просто
студенти или начинаещи режисьори.
Те са имали добри възможности -
образование, семейна среда, най-
добрите учители за България.
Всичките автори са, ако мога така
да се изразя, "соеви продукти".
Това би могло да се тълкува двояко
- от една страна са от сой, но от
друга - от соя. А соята е най-
известна като заместител на месото.
Повтарям - заместител. Вкусовите
качества в някои от случаите са
доста близки и подобни, но не са
истински...
Осмият международен “София филм
фест” представи общо 144 филма
(игрални, документални и
късометражни) от цял свят.
Основната програма приключи на 14
март, когато в зала 1 на НДК се
състоя церемония по връчване на
наградите, водена от Стефан
Китанов. Голямата награда ”STELLA
ARTOIS” за най-добър филм бе
присъдена на филма ”Реконструкция”
(Дания) и режисьора Кристофър Бое.
Наградата връчи председателят на
международното жури Джери Шацбърг
(САЩ). Специалната награда на
журито грабна ”Лято в златната
долина” (Босна и Херцеговина,
Франция, Великобритания), режисьор
Сърджан Вулетич. Този филм беше
отличен и с наградата на
Международната федерация на
филмовата критика.
Наградата”JAMESON” за най-добър
български късометражен филм, бе
връчена на филма ”Живот със София”
с режисьор Светла Цоцоркова. Филмът
получи и наградата на
журналистическата гилдия. С
наградата ”КОДАК” за най-добър
български игрален филм бе удостоен
”Мила от Марс” на Зорница София и
операторите Румен Василев и
Александър Крумов. Наградата ”NO
MAN”S LAND”, присъдена от гилдията
на българските кинокритици за най-
добър балкански филм, получи
турският филм”Отчуждение” и
режисьорът Нури Билге Джейлан.
”Горчивата чаша” на Факултета по
журналистика и масови комуникации
при СУ ”Св. Климент Охридски” бе
дадена на ”Целувката на живота”
(Великобритания, Франция) и на
Емили Йънг - сценарист и режисьор с
мотивацията ”за майсторско боравене
с филмовото време, за органично
вплитане на ретроспекции и
интроспекции в цялостното
драматургично изграждане на
филмовия разказ”. Асоциацията на
българските оператори присъди
наградата си на Стефан Куцаров за
филма ”Шантав ден” с режисьор
Силвия Пешева. Наградата на
публиката за най-популярен филм
получи ”Догвил” на датчанина Ларс
фон Триер с участието на Никол
Кидман. По-долу публикуваме едно
автентично мнение на Милена
Очипалска, коментираща
българските късометражни филми на
феста. 
