www.auditorium.art.bg
Аудиториум - издание за университетска култура
ЗА НАС
ЦЕЛИ
КОНТАКТИ
ВЪЗМОЖНОСТИ
ВРЪЗКИ
начало  »   в центъра »


Подкрепете Аудиториум


   Новини

17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е ЛИПСАТА НА АПЕЛ

Френският институт в България и издателство „Колибри“ представиха световния бестселър „Възмутете се!“ от Стефан Хесел „Възмутете се“, есето, което взриви книжния пазар в десетки държави и предизвика нестихващ обществен от...



КИНО ПО ВРЕМЕ НА ПОСТИ

Екип, 25.03.2004 г.

Зорница София с наградата си за най-добър български игрален филм Осмият международен “София филм фест” представи общо 144 филма (игрални, документални и късометражни) от цял свят. Основната програма приключи на 14 март, когато в зала 1 на НДК се състоя церемония по връчване на наградите, водена от Стефан Китанов. Голямата награда ”STELLA ARTOIS” за най-добър филм бе присъдена на филма ”Реконструкция” (Дания) и режисьора Кристофър Бое. Наградата връчи председателят на международното жури Джери Шацбърг (САЩ). Специалната награда на журито грабна ”Лято в златната долина” (Босна и Херцеговина, Франция, Великобритания), режисьор Сърджан Вулетич. Този филм беше отличен и с наградата на Международната федерация на филмовата критика. Наградата”JAMESON” за най-добър български късометражен филм, бе връчена на филма ”Живот със София” с режисьор Светла Цоцоркова. Филмът получи и наградата на журналистическата гилдия. С наградата ”КОДАК” за най-добър български игрален филм бе удостоен ”Мила от Марс” на Зорница София и операторите Румен Василев и Александър Крумов. Наградата ”NO MAN”S LAND”, присъдена от гилдията на българските кинокритици за най- добър балкански филм, получи турският филм”Отчуждение” и режисьорът Нури Билге Джейлан. ”Горчивата чаша” на Факултета по журналистика и масови комуникации при СУ ”Св. Климент Охридски” бе дадена на ”Целувката на живота” (Великобритания, Франция) и на Емили Йънг - сценарист и режисьор с мотивацията ”за майсторско боравене с филмовото време, за органично вплитане на ретроспекции и интроспекции в цялостното драматургично изграждане на филмовия разказ”. Асоциацията на българските оператори присъди наградата си на Стефан Куцаров за филма ”Шантав ден” с режисьор Силвия Пешева. Наградата на публиката за най-популярен филм получи ”Догвил” на датчанина Ларс фон Триер с участието на Никол Кидман. По-долу публикуваме едно автентично мнение на Милена Очипалска, коментираща българските късометражни филми на феста.

Българското кино? Има ли шанс за невписаните в подходящи лобита млади и талантливи творци? Вярна ли е натрапената легенда, че за кино пари няма? Какво остава пък за другите сирачета - театъра, музиката, литературата… Вече втора година в рамките на международния “София Филм Фест”, освен Голямата награда за пълнометражен филм, се присъжда и наградата Jamison за най-добър БЪЛГАРСКИ късометражен филм. Наградата е статуетка и парична премия в размер на 6,000 Евро. Във второто издание на конкурса бе учредена и награда Jameson на журналистическата гилдия. Тя има възможността да гласува за един от 12-те номинирани ленти.. Подобна награда се учредява за първи път в България. Дотук - прекрасно. Но какво имам нвасреща? Постният облик и на миналогодишните, и на тазгодишните предложения за конкурса не е резултат единствено от липсата на финансови средства. Броят на участниците е почти приказен. Изхабената лента - като че безкрайна. И нищо запомнящо се. Отделни прозрения в анимацията, където, може би има поне ниво. Всички проявления на игралното кино са спорадични, неизяснени и недоправени. Ролята на късометражното кино в световен мащаб е да даде шанс на не много скъпи продукции да бъдат забелязани, да открие потенциала на младите творци. Това определя и широките граници на жанровите рамки. Но не лишава късометражното кино от правила. Доколко те са познати на участниците е загадка, забулена с мистерии. Но, по същество:
"Възкресение" (Петър Вълчанов - игрален,2003, 22 мин.) е филм за Великден в семейството на кришнар. Началото - подвеждащо очакване за съпоставяне между религии. Основен проблем на филма - избора на планове. Прекалява се с близките планове, което утежнява излишно възприятията. Диалог не съществува. Слаб, с единствено изключение, актьорски състав. Измислен финал. Идиотска поука - "По-добре син кришнар, нежели син наркоман". Като че и двете не са бягство…
"Закуска на тревата"( реж. Иван Трайков - документален, 2003, 29 мин.) е опит за пресъздаване на недокументална история с документални средства. Прекалено дълго, прекалено нагласено, прекалено остаряло. Тезисност. Позиране на персонажите пред камерата. Никаква история, а филмът претендира за реализъм. "Прозренията" на продавачите на дини се редуват в отсъстващ темпоритъм. Социалистическият кинопреглед поне притежаваше макар и фалшив адресат за попържване. Тука - "На посочения адрес - лицето непознато".
Какво точно ни казва "Трябва да ти кажа нещо"( реж. Драгомир Шолев - игрален, 2003, 16 мин.) и дали нямаме по-добри образци в българското кино - например "Всичко е любов" - е тема за обстоен размисъл. Иначе филмът има високи цели - за конфронтацията между грубост и нежност, между любов и смърт, между доверие и алиенация. За аборта - като морална и битова дилема. От филма се очаква вътрешен драматизъм. Но той бива загатнат и неразгатнат. Естествено, на класически музикален фон.
Марий Росен е познат като театрален режисьор. Неговият филм "Diptyh" - Alien 1, Alien 2 + Evol е експериментален и лишен от прекомерни претенции. Това е и най- подходящият начин да бъде възприеман. Иначе си е една обикновена мастурбация на тема авангард. Една от трите части на диптиха става. Пак е нещо.Авторът твърди, че ги е правил "вдъхновен и свободен". Дано. Ася Кованова и Иван Стоянович са автори с богата биография - особено в рекламата и шапките за ТВ предавания.
Тук (Extazy ) се забелязва по- адекватно и модерно светоусещане. Филмът е бърз и изглежда правен на един дъх. Стръмна смяна на темпото. Музиката - като хипертекст - определени хора - определени теми. Преплитат се реалното и въображаемото. Отлични преходи. Категорично не е тягостен. Въздейства по-скоро като клип или филмова импресия. Следват три филма, обединени от общото участие на Ивайло Христов. По сведения на разузнаването самият той нямал вече желание да се изявява като актьор, а се отправял към режисьорското поприще. Бурното му участие в късометражното кино би могло да се възприеме единствено като услуга към младежта. В два от филмите услугата е лоша.
Какъв е късметът на Елизавета Боева? ("Късмет"- игрален, 2003г., 13 мин.).Нещо като микс между игрално кино и пародия. Мястото и хората не са истински и уточнени. Откъм игрално съдържание - измислен. Грешка при избора на актьори, неяснота при изграждане на образа. Претенции за символичност. Претоварване със знаци и митологеми.
"Тошка и Тошко" на Кристина Грозева е една история, заснета в стила на нямото кино. И декорът е единственото, което събужда филма. Неотрепетираните и недоизчистени етюди са по-скоро куц реверанс към нямото кино. И тук сюжетът е недоправен. За третия филм с Ивайло Христов "Живот със София" може да се каже и някоя добра дума. Филмът е красив, добре сниман, визуално е един от най-богатите. Жизнен и интересен. Характеризира се с раздвижена интрига и ангажиращ вниманието сюжет. Най-сетне диалог. С нещо филмът напомня на Йовковите светове. Като че най-смислен от цялата галерия. Сред другите филми този е свежа пролет.. Близките планове са с мярка. Като цяло, историята е добре разказана. С всичките тези зайци, брадви, стари радиа и любопитни съседи филмът е неподправен и народен. Да си дойдем и на анимацията. "Дребосъкът" на Андрей Цветков. Авторът е работил с корифеите на българската анимация. (Сценарият е на Слав Бакалов.) "Дребосъкът" е история за живота на самотник, който в стремежа си за лично щастие осмисля живота на другите "щастливци". Самотникът е птиче (грозно). Любов и преклонение към гротеската и баснята.
И в "Един за всички" баснята е на почит. Компютърна анимация (CGI). Прекалено буквалистично. И като идея, и като графика.
В "Митология" на Борис Десподов гротеската е на пиедестал. Малко претенциозно и много декларативно. Търсена е провокация на краха на митологията и митологията на краха."А дали е така? - Кой ще ни каже?"
Само 30 сек., филмът на Андрей Кулев "Есен" е поредното доказателство, че не разточителността е белег за качество. Авторът е добре известен - множество анимационни филми, спотове и рекламни филми, шапки за ТВ предавания, художник и илюстратор, карикатурист и автор на театрални плакати, режисьор на театрална постановка. Професионалист на всички фронтове. Най-изчистена идея. Нищо ново, но и нищо грешно. "Есен е... Птиците отлитат на юг... Време за точни решения... Време да разберем, че свободата е временна... "
Като цяло едно обединява всички филми - липсата или само зачатъци на диалог. Но това не е нямо кино, както бихте се подвели (въпреки реверанса на един от филмите към нямото кино). Това е безсилие на ниво реч. Сюжетите са натаманени и пръстоизсмукани, където ги има. Нека някой да каже на младите режисьори да четат повече художествена литература! Музата на киното - коя ли е тя - се е присвила зад олющена стена след поредното изнасилване. Със странната мечта най-после да я признаят за проститутка. Другото доминиращо впечатление е издевателството над класическата музика. Тя е възприета като "O tempora, o mores" - дето и да я сложиш все става. 80% от филмите са с такава основа. "Моля, спрете тази музика". Горките класици - никой не ги слуша, освен като фон за филми или мелодии на мобилни телефони, тук-таме и в рап-парчета.
Номинираните режисьори не са просто студенти или начинаещи режисьори. Те са имали добри възможности - образование, семейна среда, най- добрите учители за България. Всичките автори са, ако мога така да се изразя, "соеви продукти". Това би могло да се тълкува двояко - от една страна са от сой, но от друга - от соя. А соята е най- известна като заместител на месото. Повтарям - заместител. Вкусовите качества в някои от случаите са доста близки и подобни, но не са истински...

още статии по темата »



   Коментари по темата:

критиката е хубаво нещо, ако е добре написана. p.s. коя Очипалска?!
публикувано от: валя на: 29.07.2004 18:03:55 часа

Takiva dvojki lepvat samo tupi daskali! И на български: Такива двойки лепват само тъпи даскали!
публикувано от: re-liza на: 22.04.2004 13:25:27 часа

Blagodaria na Milena. Pojelavam i da bude vse taka kritichna,no ne i tolkova povurhnostna.I hubav VELIKDEN
публикувано от: PETUR VULCHANOV на: 10.04.2004 20:52:10 часа

изразената позиция е тенденциозна, претензциозна и некомпетентна. И с куцащо чувство за хумор. чиста двойка.
публикувано от: лиза на: 08.04.2004 22:43:11 часа

Права си, Миленче, не четат! Само визия не е достатъчна. Най-после нещо смислено за този прехвален (и в голяма степен - справедливо) фестивал.
публикувано от: kiril@meto на: 25.03.2004 09:49:12 часа

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box



© 2017 Аудиториум - издание за университетска култура. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават...