Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
Цветана Костуркова, един от
доайените на българското пластично
изкуство, една от първите жени
художници, завършили графика и
живопис в Националната художествена
академия, една от първите
автомобилистки в България, една от
първите създателки на марки, една
от първите графични дизайнерки,
една от първите… наскоро навърши
90. Художничката и днес продължава
да рисува и да буди възхищение с
градивното си и продуктивно,
професионално към таланта и
отговорно към живота си, отношение…
По случай наистина големия юбилей,
в Клуба на народния представител, с
личната подкрепа на проф. Огнян
Герджиков, "Аудиториум" уреди
изложба от живописни и графични
творби на юбилярката. По долу
поместваме няколко текста,
запознаващи ни с тази изключителна
личност, на която като че никое
житейско изпитание не е било
спестено. Но през всички (с малко
помощ на различни приятели през
годините) намира сили да излезе с
чест и достойнстово, за да
преутвърди неповторимата си вродена
и възпитавана артистична
изисканост. Цветана навърши 90, но
продължава да рисува, предимно сух
пастел. Последните показани в
изложбата нейни неща са от
септември тази година. Ще могат да
се видят и в Националната
художествена галерия от 14
октомври
ПРЕЗ ГОДИНИТЕ: 1914 – родена на 29
август в Панагюрище в семейството
на Марко и Лушка Костуркови. 1917 –
бащата Марко Костурков, следвал
медицина в Цариград, загива на
фронта като санитар. 1919 -
Осиновена от Александър Джеров,
инвалид от войната, дълго време го
смята за роден баща. 1934 – приета
в Националната художествена
академия, връща бащиното си име
Костуркова. 1934 – 1939 – студент в
Националната художествена академия,
в един курс са с Елка Захариева и
Павел Вълков, по време на
следването си работи като художник
в сп. “Домакиня и майка” и в
Придворната печатница, за да се
самоиздържа. 1939 – завършва
графика при проф. Васил Захариев и
живопис при проф. Никола Ганушев
със стипендия от 50 000 лирети,
гласувана от Академичния съвет, за
специализация в Италия. 1940 -
Приета за член на Съюза на
българските художници. 1943 – 1944
– работи като “надничарка” в
Българска народна банка. 1944 –
1974 – художник и художествен
редактор в Държавната
печатница,Издателството на
Отечествения фронт и др. Печели
конкурси за изработка на пощенски
марки. 1974 – 2004 – художник на
свободна практика, дарител за
Творческия фонд на СБХ и за Фонд
“Поддържане на изкуството в
България”, дарения за Националната
художествена галерия, за
художествените галерии в Разград,
Исперих, Бургас, творбите и са
притежание на колекционери в
Германия, Италия, Франция, Канада,
Япония. 1965 – първа самостоятелна
изложба в Панагюрище. 1968 –
самостоятелна изложба в Ловеч.
1970, 1976, 1988, 1999, 2000 –
изложби в София – СБХ, Националната
библиотека, НХГ, Балканкар,
Френското посолство. 1971, 1977 –
изложби в Пазарджик. 2001 – участие
в изложба “Поколения в малък
формат”, централно фоайе на
Софийския университет. Изложба в
галерия “Класика”. 2003 – изложба в
галерията на Националния музеен
комплекс “Боянска църква”. 2004 -
юбилейни изложби в Парламента и в
Националната художествена галерия. СПОДЕЛЕНО: “Първата ми сериозна
рисунка “отлетя” за САЩ. Бях в
четвърто отделение. Един ден
учителката влезе и ни показа албум,
пристигнал от Америка. Трябваше да
го запълним с рисунки и изпратим
обратно. Тя сложи на масичката две
цветя, чаша, чинийка, и с надежда
погледна към мен. Хванах четката и
- така до ден днешен.”..... “Излезе
ми прозвището “художничката”, но
когато за първи път тръгвах към
Художествената академия, стигнах до
вратата, достраша ме да вляза и се
върнах. На другия ден стринка ме
подкара. Оставаше една седмица до
конкурсния изпит, въпреки това се
записах на подготвителните курсове.
Учителят Никола Златев хареса
нарисувания от мен модел и ми каза:
“Ще идваш и сутрин, и следобед да
рисуваш, а в почивните дни
продължаваш да работиш в
къщи.”......“Залудо работи, залудо
не стой! - все ми повтаряше мама.
Това завещание винаги ми е помагало
да успявам и оцелявам. Когато
почина съпругът ми, сякаш животът
свърши за мен. Тогава сестра ми,
лекар в Етиопия, ме покани в Адис
Абеба. Лекувах мъката си с работа.
Нарисувах едни от най-обичаните си
картини.”.....“На моменти се
настройвам към живописните платна,
но скоро-скоро ми домъчнява за
графиката и започвам да рисувам
графични творби. Рисуването запълва
целия ми живот и то ми донася
колкото радост, толкова и
страдания. Аз имам 31-годишен
непрекъснат трудов стаж като
художествен редактор.”.....“Стана
така, че моята отдавнашна обич -
морето, трябваше да отстъпи пред
една планина - Родопа, която ме
плени със своята необятност и
загадъчност, с мекотата на формите,
с разнообразието на пейзажа и
богатството на колорита си. Родопа
беше тема, която уж все допълвах, а
оставаше едва ли не недокосната -
такава голяма и многолика беше
тя.”... “Изкуството е извор на
приятни изживявания и мисля, че
зритеилната наслада, която ни
предлага природата, все още никой
художник не е постигнал. Но когато
влезеш в някой дом, в който са
подредени картини, ти си близо до
нея и всичко останало в този дом се
одухотворява. Дори и в много
скромно жилище една подходяща
картина създава много, много по-
приятна обстановка и топла
атмосфера.” ЗА НЕЯ:
Цветана Костуркова успява да
създаде действително поетични
платна, които успоредно с това
остават документално верни. Тя
сполучливо обединява усета си за
поетичност с чувството за жизнена
правда. В резултат реалността става
поетична и красива, а поезията на
платната и има своите корени в
действителния свят. Въображението
на тази художничка е възпитано в
досег с реалните вещи и неща.
Владимир Свинтила, 1976 г. Като живописец Цветана Костуркова
има силно развито чувство за цвят,
за яркост и наситеност на баграта,
а от познаването на графиката идва
нейната точна, уверена линия.
Главното очарование на нейните
произведения идва от неповторимата
атмосфера на поетичност, с която
художничката насища творбите си.”
Христо Ковачевски, 1976 г. Скиците и рисунките от пътуванията
на Цветана Костуркова притежават
дълбочина и размисъл, различни от
приетото за един живописен пътепис.
Художничката е успяла да обобщи
както вълнението от първата среща,
така и очарованието от Красотата на
европейски градове, от живописни
селища в поречието на Дунав, от
хора и паметници, свързани с
историята.
Теодора Чолакова, 1984 г. Възможността на Цветана Костуркова
не само да преодолява изпитанията
на живота със светлото си и
лъчезарно изкуство, но и да го
превръща в упование и радост за
другите – това е забележително
качество и авторката го владее като
част от творческата си природа.
Петър Константинов, 1988 г. Цветана Костуркова рисува нашите
старинни градове с типичната им
възрожденска архитектура. В тях е
нейният свят от интимни, тихи и
романтични преживявания и спомени.
Макар и носещи полъха на нещо
отминало и позабравено, творбите ни
покоряват с искреност и топлина, с
нещо лично и неповторимо.
Антон Петков, 1989 г. За никога нешумящата около себе си
Цветана Костуркова може да се
напише повест.
Ричард Доу, 1994 г. Ключова дума за разбирането на
стилната класичност от картините на
Цветана Костуркова е овладяност...
Овладяността в българското изкуство
и през соцдесетилетията, а и до
ден-днешен, е броена за липса на
решителност. Всъщност става дума за
мир и хармония със себе си, с
близките и с другите.
Румен Спасов, 2000 г.
Аз имах щастливата възможност да й поднеса букет на изложбата и да се запозная с нея през 1968г. в гр.Ловеч.Била съм в шести клас, участвах в кръжок по рисуване.Учителката ни г-жа Милка Карагечева ни заведе на изложбата й.Цветана Костуркова беше изключително мила към нашите молби и дълго ни рисуваше в тетрадките всевъзможни образи за спомен...А ние благоговеехме, че се докосваме до истински художник, с мечтата да поемем по нейния творчески път...
публикувано от: Геновева на: 16.06.2006 11:58:03 часа
Благодарим за дарението на Цветана за децата, лишени от родителска грижа в Дома за деца и юноши - Панагюрище.
публикувано от: Петър на: 03.11.2004 07:16:31 часа
Изложбата се открива точно в 18.00 часа на 14 октомври 2004 г.(четвъртък) в зала "Параклиса" на НХГ. Заповядайте!
Цветана Костуркова, един от
доайените на българското пластично
изкуство, една от първите жени
художници, завършили графика и
живопис в Националната художествена
академия, една от първите
автомобилистки в България, една от
първите създателки на марки, една
от първите графични дизайнерки,
една от първите… наскоро навърши
90. Художничката и днес продължава
да рисува и да буди възхищение с
градивното си и продуктивно,
професионално към таланта и
отговорно към живота си, отношение…
По случай наистина големия юбилей,
в Клуба на народния представител, с
личната подкрепа на проф. Огнян
Герджиков, "Аудиториум" уреди
изложба от живописни и графични
творби на юбилярката. По долу
поместваме няколко текста,
запознаващи ни с тази изключителна
личност, на която като че никое
житейско изпитание не е било
спестено. Но през всички (с малко
помощ на различни приятели през
годините) намира сили да излезе с
чест и достойнстово, за да
преутвърди неповторимата си вродена
и възпитавана артистична
изисканост. Цветана навърши 90, но
продължава да рисува, предимно сух
пастел. Последните показани в
изложбата нейни неща са от
септември тази година. Ще могат да
се видят и в Националната
художествена галерия от 14
октомври 
