Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
Народен театър “Иван Вазов”
Уилям Шекспир КРАЛ ЛИР
превод Валери Петров,
сценична версия и постановка Явор
Гърдев,
сценография и костюми Никола
Тороманов,
авторска музика Калин Николов,
в ролите: Наум Шопов, Мария
Кавърджикова, Жоржета Николова,
Марта Кондова, Юлиян Вергов, Йосиф
Шамли, Деян Донков, Валентин Ганев,
Иван Радоев, Владимир Карамазов,
Валери Йорданов и др.
Предпремиера 16 март 2006 г.,
премиера 17 март, 19.00 ч.
Най-после усещане за театрална
класичност и цялост! Въпреки
неизбежните за предпремиерно
представление неравности. След
постановката на Явор Гърдев, в
която Крал Лир е Наум Шопов и Наум
Шопов е Крал Лир, големият ни
актьор трябва да е щастлив ... и
малко тъжен, “като след сбъдната
мечта”. Въпреки че първите му
реплики, а и някои от следващите,
почти не се долавят след контраста
с прекалената шумотевица,
изразяваща принудената светска
празничност на тленното. В този
спектакъл има пиетет и творческа,
свободна вярност към духа на Уилям
Шекспир, в единство с познатата му
българска буква, както е преведена
от Валери Петров. Но се разбра, че
вече има и друг превод, не по-
лош... Все пак, правилно е
традицията да се пази в този точно
театър. Всъщност традицията тук има
не само позитивни измерения. Лошо
е, например, когато посетителят,
който и да е той (а кой би могъл да
е на едно предпремиерно
представление, където е естествено
да дойдат точно "лидери на мнение")
е гледан повече с колеблива
враждебност, отколкото с
гостоприемна усмихнатост. Горд, че
- след унизителни за театрали и за
работещи във и около театъра
пререкания - първи за това първо
представление си купих програмата,
бях възнаграден: с голямо
удоволствие открих, че някой
превежда и Роджър Уотърс на
български, след десетилетно чудене
трябва ли да се прави това или
английският текст следва да се
попива протяжно... заедно с
музиката на Пинк Флойд. Защото
това, което по-горе нарекохме “дух
на Шекспир” присъства и винаги е
присъствало в съвременната
английска култура. Факт е, че и
Бийтълс, и другите британски
популярности, завладяващи (до
империализъм) неанглоезични маси
хора, ги има и са възможни поради
коректива Уилям Шекспир... или
поради коректива Шекспиров шут,
внасящ истинност, високост,
класичност в популярната им
култура. В това представление шутът
е решен и изигран от Захари Бахаров
... в категоричността на днешен
училищен рап герой. Една откровена
Уста, в която ругатните не са
самоцелни, като на оня, дето е в
затвора за подбуждане към
проституция или на варненския
баналник... И пиесата, и начинът,
по който е композирана в това
представление, доказват, че до
проституцията води духовната
леност, която кара старци (от разни
възрасти) “да се оттеглят”, за да
работели по-младите; към безпътица
води несъразмерно полученото даром,
което не си способен да
стопанисваш; трагедиите между
родителите и децата винаги са обща
заслуга, общо недовиждане, приело в
тази пиеса и в тази катарзисна
театрална сполука диаболичните
измерения на изтръгнатите
Глостърови очи. Режисьорът не
насърчава (споделено бе на
пресконференцията, на която за
пресата бе проблем да проникне)
представянето на героите като само
добри или само лоши, само черни или
само бели – в тази посока пред
всички актьори има достатъчно
пространство за усъвършенстване на
образите в течение на развиващото
се представление. На пресконференцията говори най-
вече постановчикът Явор Гърдев,
възпитаник на Националната гимназия
за древни езици и култури
“Константин Кирил Философ” и на
НАТФИЗ, но това е не само негово
първо мащабно стъпване на първата
българска сцена. От началата си
като театрал Явор е част от групата
“Триумвират”. И тук е редом с
Никола Тороманов, с металически,
механически и визуално раздвижената
сценография, постигаща киноефекти,
кореспондираща със съдбовно
твърдата авторска музика на Калин
Николов, в която особено
въздействие постигат вокалите на
Деница Серафимова. Тази (българска)
музика – също създава усещане, че
нещо на ниво е направено от “наш
човек” специално и адекватно за
пиеса на Уилям Шекспир, както точно
преди четири века (за оригиналното
първо представление на Крал Лир) го
е направил Джон Даулънд. Спираме дотук засега, за да
възкликнем: гледайте това
представление!
Заведете и децата!
E, bravo Jana, ama mnogo me zaitriguva otricanieto ti i poiskah da si kupja bileti... Kazaha mi che sa prodadeni za meseci napred :)
публикувано от: ZlatiBati на: 31.08.2006 12:40:00 часа
По дрънчаща на кухо метална кутия с амбициозни технически решения, репетирани комай по-дълго,отколкото текста, Явор може да впечатли аудитория от нощен софийски клуб, но не и театрали(както и с порно идеите си за драматургичния текст).Ако има по-лош "Крал Лир", то сигурно е спектакъл, гледан някъде в Германия от Явор Гърдев. Еклектиката -декор,дрехи,атрибути на героите... - бе впечатляващо кичозна. Както и афинитета към голи мъже,които едва ли ще станат актьори, но се правят на самураи...Мажоретките и знамената,които докарват усещането за писта, на която ще се приземи самолет, също са мноого велика интерпретация на Шекспировата пиеса. Но наградите доказват, че да си заработиш име в театралните среди и после да правиш простотии се "наказва" с Аскери. Как ли се чувстват другите, които имат такива награди? А как ли се чувства Наум Шопов? Цитатут от Матрицата в началото на спектакъла не бе случайна - постановката е в такава матрица,само дето още се представя за новаторска пред много хора в България. Това също е обидно - да не би само профани да ходят на театър? За раболепието на театралната критика няма да говорим. Там нещата са обясними - никой не дръзва да пише за утвърдени имена друго, освен хвалби. Дори и за мъртвородените деца на Мелпомена...
това е най-кошмарното ми театрално преживяване! а с театър се занимавам много години.Усещането за нещо зло и нездраво, което струи от сцената е проблем на Явор, а не гениална интерпретация на Шекспир. А и е много епигонска - в Германия,където той "се учи и вдъхновява", има от десетилетие такава "мода" - тя е за немски еснафи, които обичат садо-мазо провокациите. Нищо ново, само дето е пошло, при това употребява страхотно добри аяктьори,които да обслужват маниакалното его на Явор. Потресена съм докъде може да стигне театъра, при това да е адмириран с награди!!!
Като приканвам да се заведат децата имам предвид хора на възрастта на Крал Лир/Наум Шопов (75)да заведат петдесетгодишните си (примерно) деца, тези с пет години по-млади - следващите и така - всички пълнолетни поколения. Ний всички сме деца... А Светлана и Яна, да ме прощават...
публикувано от: Автор на: 31.03.2006 14:56:45 часа
Според режисьора това е най-политическата пиеса на Уилям Шекспир. И има предвид - актуалнополитическа. Ако "развитият социализъм" беше своеобразно Лирово царство - какво е станало с него днес? И къде е "добрият французин", който да се ожени за най-малката дъщеря?
Скъпи, душици,пожелавам ви,един ден да спрете да живеете с -50/-100 години назад и да порастнете интелектуално,за да можете да разбирате подобен род изкуство!
П.С. Светле, проштавай, скоро несъм ходил на очен лекар, за което се извинявам, ама къде видя АМЕРИКАНСКО(предполагам,имаш предвид флага на Съединените Американски Щати)знаме ?
Един приятелски съвет: Запознай се малко с историята на Великобритания и с пиесата на Шейкспиър!
На останалите, които се вълнуват... Заповядайте... Гледайте...
и преценете сами.
Приятно гледане...
Ваш приятел, Флорката
публикувано от: FLORIS на: 25.03.2006 00:33:09 часа
Съгласна съм с Яна. Постановката не е за деца. Има няккаво увлечени по гангстеризма. И защо толкова много присъстваше американското знаме? Твърде е далеч от епохата, от дълбочината на духа и чувствата при Шекспир. Словото, уви, служи като при комиксите. Стои като прибавено, а не изстрадано. и оттам самият спектакъл се възприема като екшън, а не средновековна трагедия, както и трагедия на наивните и чисти хора. Струва ми се, че при цялата си грандиозна претенциозност спектакълът е меко казано кощунство с Шекспир.
публикувано от: Светлана на: 24.03.2006 15:35:58 часа
Pink Flojd i Уилям Шекспир са една изискана алтернатива на чалгата. Включително театралната.
публикувано от: kamen на: 23.03.2006 08:57:49 часа
Оставете децата да дойдат при мен... Iana, не бива да се дразните когато хората изразяват уважението си към безспорно кадърен и ценен театрален човек.
раболепно пред едно име -Явор - и пред една много немощна, но иначе амбициозна постановка. Както искате пишете за нея и хвалете спектакъла - но не водете деца на него!!!
