Подкрепете Аудиториум
|
17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е
ЛИПСАТА НА АПЕЛ
Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
|
|
|
|
 |
|
СТИНГ И РУСНАЦИТЕ |
| Румен Спасов, 06.05.2011 г. |
|
Британският популярен бард бе представен вече самостоятелно в рубриката на „Литературен вестник”, но тазгодишното му гостуване в рамките на фестивала Арена музика, отбелязващ 20-годишнината на „София мюзик ентърпрайзис”, наистина ще е впечатляващо. На специалната сцена в реставрирания от запалянковски вандалщини (или по-точно от непросветена простотия, извън синия и червения цвят) стадион „Георги Аспарухов”, мегазвездата на подкупващата и нямаща възраст уърлд момчешкост, зад която е доловим и респектиращо свободен интелект в думи и поведение, ще се съпровожда от малък симфоничен оркестър, между другото и за да представи повлияната от руския композитор Глинка (казват слушатели на всякаква въздействаща музика) рапсодия „Руснаци”. Това е повод да обърнем поглед и на изток, за да забележим отново, а тоя път и за да споделим, че в Русия също има стойностна рокпоезия, че след натрапената силово контра-идеологема Висоцки (това яростно надвикване едновременно на Юз Алешковски и на „англоезичния империализъм”, осъществено от един безпощаден към себе си гениален поетоактьор) ги има и Макаревич, и Гребеншчиков, и още по-млади и необременени руснаци, всеки от които заслужава отделна страница тук. Дори само заради създадените на кирилица текстове – на нашата обща азбука, чрез която изстрадваме противоречив път към европейска нормализация, каквото и то да значи. Когато си служим със звуците – били те словесни или музикални, нека си спомним казаното от Гордън Матюс Томас Съмнар, наречен Стинг - „звуците сами за себе си са нищо, съществено е какво влагаме в тишината около тях”. Отстояването на такъв артистичен максимализъм прави и обществено актуалните му, и пределно лично психологичните негови песни, споделимо, вдъхновяващо затрогващи.(РС)
Руснаци
В Европа и Америка
Нарастваща истерия
Облечена в реторика
Облегната на руската
Хрушчов бил пуснал думи празни
Но аз чета вьв своя разум
И той ми казва, положително
Тъй както ние, вярвам, и руснаците децата си обичат
О, как да защитя момчето си
От Опенхаймерската мечка
Но монопол за смисли няма
Сред политическите ями
С една сме биология
Несъвмесима с идиотология
И слушай, зная, положително
Тъй както ние, вярвам, и руснаците децата си обичат
И не налага някакъв напомпан прецедент
Реториките президентски
Животно с името „война победна” няма
Лъжа това е, да не вярваме, че мамят ни
И Рейгън щял бил някак все да ни опазва строго
Ала защо грижовността му също ме тревожи
И мен, и теб това ни пази, положително
Тъй както ние, вярвам, и руснаците децата си обичат
С една сме биология
Несъвмесима с идиотология
Това ни съхранява, зная с положителност
Тъй както ние, вярвам, и руснаците децата си обичат.
Историята на нищо не ще ни научи
Ако утеха дирим в мрачините на далеч отминалото
Сигурността в човешките системи ще е крах, завинаги
От чувства ръководени моряци, със сляпа вяра в мачтата
Без глътка от реална свобода към никъде ли пак се влачим
Щом Бог е мъртъв и актьор бездарен го замества
То думите на страх от сцената в сърцето ви отново вместени са
Без разум здрав, незнаен курс поема всяка вяра
И без реална свобода все по-могъща е покварата
Рано или късно като в ден световен първи
Рано или късно ще сме готови миналото да отхвърлим
Рано или късно като в ден световен първи
Рано или късно ще сме готови миналото да отхвърлим
Историята на нищо не ще ни научи
Историята на нищо не ще ни научи
Таз наша писана история е каталог на престъпления
Мръсници властници герои-архетипи от край време са
И майка на измислици за смачканите кротковци
И страх мизерен, напояващ все вражди междуособни
Рано или късно Рано или късно Рано или късно Рано или късно
Създай си враг и вярвай - винаги си прав
С победи в битките безкръвни закален е твоят нрав
С прост акт на доверяване, извън осмисляне, съзнаване
Да блъскаш по децата му, да разбере къде е силата
Историята не ще ни каже нищо ново, даже всичко е спестила
Рано или късно като в ден световен първи
Рано или късно ще сме готови миналото да отхвърлим
Рано или късно като в ден световен първи
Рано или късно ще сме готови миналото да отхвърлим
Историята на нищо не ще ни научи
Историята на нищо не ще ни научи
Знай човешките свои права
И не забравяй за какво си призван
Знай човешките свои права
И не забравяй за какво си призван
Знай човешките свои права
И не забравяй за какво си призван
Eдин свят (не три)
Един свят е достатъчен, за всички нас
Един свят е достатъчен, за всички нас
Това е темата, редовно я засягаме
Но винаги по нещичко спестяваме
Светът на другите не е ни друг, ни някакъв далечен
И нека заявим таз обща отговорност вече
Един свят е достатъчен, за всички нас
Един свят е достатъчен, за всички нас
Третият свят диша все същия въздух за утре
И общо живеем туй време, заето от нашето бъдеще
В душите си малки не пускаме скърби и мъка
Но чуждият ден без криле на вратата ни чука
Един свят е достатъчен, за всички нас
Един свят е достатъчен, за всички нас
От граници надраскан е светът
Преди със бранни знамена да тръгнем в път
Да разберем, където и да тръгнем, без натякване
Самоубийствена лъжливост е войната
Един свят е достатъчен, за всички нас
Един свят е достатъчен, за всички нас
Не ща да правя кисели бележки
Но щом гласувате, това помнете
Че всички можем да потънем или да доплуваме
Една е лодката и всичко друго е бълнуване
Един свят е достатъчен, за всички нас
Един свят е достатъчен, за всички нас
Един свят е достатъчен, за всички нас
Един свят е достатъчен, за всички нас
И може всичко туй да ви изглежда тъй далечно
Но с всеки ден се приближава, тук е вече Т
о може би изглежда ви далечно
Но всеки ден се приближава, тук е вече
Чай в пустинята Сахара
Сестра ми и аз
Мечтаем си преди смъртта
(Туй може и налудничаво да прозвучи
И сякаш бъркотия виждат вашите очи)
Но моля, за какво, въпроси не задавайте
Под покровителството на небето
От тази странност обладани сме и ето
(Че разумът на ваша е страна, помнете)
Ние искаме своя чай в пустинята Сахара, с вас
Ние искаме своя чай в пустинята Сахара, с вас
Младежът там се съгласи
Да, той ще ги развесели
И те за него ще танцуват
Със удоволствие нечувано
И ще го чакат тоз любимец
Отново тук година след година
Под покровителството на небето
Пустинята да прелети напето
За чай в пустинята Сахара, с вас
За чай в пустинята Сахара, с вас
Дали небето щом чернее
Ще дойде тук да ни разсмее
Те дюни ще преодолеят
И ще се молят да успее
Но той не ще се върне никога
Сестри, очите ви изтриха се
На плодната земя във търсене
Със чашите ви с прах изпълнени
Чай в пустинята Сахара, с теб
Чай в пустинята Сахара, с теб
И щом обичаш някого, дарявай свобода
Ако ти трябва близък, повикай мойто име ти
Ако желаеш някого, пак същото стори
И ако искаш да запазиш нещо скъпоценно
Не го заключвай, не унижавай своя пленник
Защото ако тъй ще пазиш завоюваното ти
От днес за мене забрави
И щом обичаш някого, дарявай свобода
Ако ти трябва огледало, в очите погледни ме
Момче за бой съм подходящо, а също за презиране
Затворник съм сред тъмнина, без бъдеще, без мисъл
Във пранги стегнат, дето няма да ги видите
Или пък звяр в решетка златна дето е орисан
Знам, има хора - винаги това са искали
Но щом обичаш някого, дарявай свобода
Не се опитвай да владееш сьрцето свободолюбиво
И не разкъсвай тази обич, не мисли че е делима
Не може (о, повярвай и вярвай в туй завинаги)
Човекът с малко и частично тук да е щастливец
Сред толкова богатства и сред душите анонимни
Което видим, алчни, всичко искаме да имаме
Но щом обичаш някого, дарявай свобода
Ако ти трябва близък, повикай мойто име ти
Ако желаеш някого, пак същото стори
И ако искаш да запазиш нещо скъпоценно
Не го заключвай, не унижавай своя пленник
Защото, ако тъй ще пазиш завоюваното ти
От днес за мене забрави
А щом обичаш някого, дарявай свобода
Изгарям за теб
Сега ще те открия
В прохладата на твойта вечерна усмивка
И в сянката на твоето ветрило
За мене пак е щедра любовта ти
Макар от твоята вода да пих
За теб изгарям аз, за теб
И любовта ни тук е споделена
И щом нощта в леглото ни намира
Сме все един за друг непобедими
За мене пак е щедра любовта ти
Макар че безутешна е главата ми
За теб изгарям аз, за теб
Досущ като звездите в мрачното поднебие
С антични скулптури от други сфери
Спокойно стаята се пълни
И любовта ти е безмълвна
И лягам аз и общо става времето
За тебе аз горя, горя за тебе
Да идва нощта
Следобед неусетно отминава
И вечерта небето завладява
В очакване на следващ ден и по-усмихнат
Добрата дума вчерашна утихва
Да идва нощта
Не мога да стоя на светло нито час
Да идва нощта
Не мога да стоя на светло нито час
И бъдещето вече е на крачка, но e с питанка
Като ръце над мен, във тъмното преплитани
Не мога да ги видя, нито да усетя
Докато трае туй ужасно светло
Да идва нощта
Не мога да стоя на светло нито час
Да идва нощта
Не мога да стоя на светло нито час
Не мога да стоя на светло нито час
Не мога да стоя на светло нито час
Пиши ме заминал
Има стаи на опрощение
В къщата, която споделяхме
Но пространството е опустяло
От всичко тук, което някога било е цялост
Тук имаше и шкафове, препълнени с търпение
Тук имаше и рафтове, от грижа натежали
Но който и да позове отгоре
Не ще ги чуе, нито ще ги види
След днешния ден, пиши ме заминал
Розите имат бодли, мътилка таи даже изворът
И болест е скрита във плодната пролетна пъпка
Луната и слънцето облаци често покриват
И гадно смърди на история, щом разумът стъпкан е
След днешния ден, пиши ме заминал
Във битка със себе си ценни загубих години
За здравето вредно е (доктор доверен разкри ми го)
Да търсиш прецизност завинаги тук най-доброто е
Но Рай ли преследваш, най-често живееш сред злото
След днешния ден, пиши ме заминал
(с) Бележка, подбор и превод от английски Румен Спасов
още статии по темата »
|
|
|
