Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
Наскоро в София за първи път бе
показан последният филм на Педро
Алмодовар „Кожата, в която
живея”(2011 г.). Сценарист е Педро
Алмодовар, заедно с Аугустин
Алмодовар, по мотиви от романа
"Тарантула" на Тиери Жонке.
Действието се развива през
последното десетилетие, белязано не
само в западния свят от необуздан
консумеризъм и жестоки научни
експерименти...
Малко е да се каже, че това е филм
за произвола на частната свободна
воля, някак естествено достигаща до
престъпване зад чертата на приетото
и до престъплението. Това е и филм
за разпада на традиционните
ценности, заменени от аутистичен
индивидуализъм, прекрачващ както
границата на добрите нрави, така и
на отговорността към собственото
съществуване. Това е въздействащо
платно за огромното страдание по
пътя към дори мъничкото придвижване
на знанието напред. Това е
заклеймяване на опиянения от
наркотици, но и от болни амбиции
разум. Това, в крайна сметка, е
отдаване на почит към вчувстваното
познание за човека – от митологични
и Омирови времена, към
средновековната ученост, позната от
„Името на розата” на Почетния
доктор на Софийския университет
Умберто Еко, до поети като Лорка, и
Бунюел в киното. Разбира се, масовата публика ще
пожелае да изпита страхотиите от
зрелищата на кръв и хладнокръвни
убийства, а особено тая от женски
род, ще бъде привлечена от Антонио
Бандерас в главната роля – тази на
вманячения пластичен хирург доктор
Роберт Ледгард. Не по малко външна
зрелищност има и в съвършено
изваяното тяло на актрисата Елена
Аная, играеща заедно с Ян Корнет (в
ролята на Висенте) „опитното
човешко животно”, върху което, без
съгласието му, се експериментира
„новата съвършена кожа”. Но нещата
не са на повърхностното първо
визуално равнище, още по-малко на
първосигналното „действане с
кожата”. И двамата актьори показват
най доброто от себе си в
психологически план. Има и брутални
сцени на принуда, и на насилие, има
също и естетизирана нежност между
съвършено изглеждащи мъж и жена. Но
същевременно филмът навлиза в най-
дълбоките основания и на
университетската култура, на духа в
общия смисъл на думата. Превръща се
и в своеобразна постмодернистична
реабилитация на Просвещението, в
случай че пожелаем да го възприемем
така. Малко е парадоксално, но е и
естествено в някакъв смисъл, че до
най-дълбинните пластове се добира
най добре не толкова визуалната
премереност, не и словесните
диалози (тук се запомня апелът към
повече старовремска етика, чрез
епизодичната роля на превъзходния
актьор Хосе Луис Гомез като
президент на биотехнологичен
институт) , а като че най-вече
звуковата картина, изпълнена
впечатляващо от композитора
Алберто Иглесиас, при деликатно
съобразяване с това, което е искал
да чуе в новия си филм режисьорът
Алмодовар. Тук има пиетет сякаш към
всички богатства от историята на
музиката – от барока и оцветените в
кървавочервено последващи епохи,
през класическата оркестрация и
спонтанността на джаза, до днешни
миксове на технологичното с
акустичното, отварящи сякаш нови
пространства и пред
усъвършенстването, но и пред
падението на човека. Режисьорът споделя: „Не съм писал
сценария, мислейки за Франкенщайн,
Мери Шели или за титана Прометей.
Но докато снимах, всички те се
появиха в съзнанието ми. Може би
заради смесването и разбъркването
на тези митове, Висенте - прикован
за скала в подземието на
диаболичния доктор - не може да не
напомня Прометей”. Но в мита е
разпънат един Титан, или един
Христос. В съвременността
разпънатият е „малкият човек”. И
вероятно ще бъде така дотогава,
докато не престава да се държи като
оцеляващо малко престъпно животно,
сякаш предупреждава поредният
шедьовър на испанския киногений. Филмът тръгва по софийските екрани
в средата на ноември.