ЧУДЕСАТА - НЕ САМО ПРЕДКОЛЕДНИ

ЗА НАС

ЦЕЛИ

КОНТАКТИ

ВЪЗМОЖНОСТИ

ВРЪЗКИ

начало » в центъра »

Подкрепете Аудиториум

Новини

17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е ЛИПСАТА НА АПЕЛ

Френският институт в България и издателство „Колибри“ представиха световния бестселър „Възмутете се!“ от Стефан Хесел „Възмутете се“, есето, което взриви книжния пазар в десетки държави и предизвика нестихващ обществен от...

ЧУДЕСАТА - НЕ САМО ПРЕДКОЛЕДНИ

Румен Спасов, 22.12.2011 г.

От години в НАТФИЗ се случват чудеса, които „широката публика” в най-театралния български град (по съвместителство и столица) сякаш отказва да забележи. Вероятно защото познавателното и обучителното начало – с нюанс на взискателност относно умението на възприемателя да се съсредоточава – е водещо. Подобно на поставените пак от Снежина Танковска Овидиеви „Метаморфози” преди години, днешното „Пътуване на Запад”, по мотиви от средновековни китайски наративи, поставя на изпитание възможността на консумативно настроения, забързания или угрижен съвременник, „да издържи” (че и да се зарадва на) театрално чудо, продължаващо повече от два часа.

Тук се изкушаваме да цитираме нещо кратко от последното пространно ректорско слово на проф.д-р Иван Илчев: „... днес ни убеждават, че знанието е само стока, че можем да го размерваме на метър, да го продаваме на килограм, затова трябва да е транжирано, опростено, приятно за дъвчене и леко за храносмилане. Но това е представата на тези, които не могат да отлепят поглед от калните коловози на битието. Не знанието трябва да е просто. Хората трябва да бъдат извисени, за да са достойни за него... Както го прави и Свети Климент, когато с десетилетни усилия превръща грубостта на мисълта в благородство на нравите...”
Прави го и монахът Сюендзан (596? - 664), с поклонническото си пътуване на Запад в търсене на будистки текстове, придружаван, срещан, съпровождан, както от грубост на мсълта, така и от божествена, съчувствена вярност. Всъщност пътуването е към Индия, която според географския атлас е на юг, но има и съвременна хипотеза защо грешката в този адаптиран вариант е вярна. И защо несъответствията в пространствен и времеви смисъл придобиват прозрачни художествени внушения и нови измерения. Представлението не се изчерпва с разказ за приключения на богове, приказни герои и хора, сред които голяма (не ли прекалено голяма?) въвеждаща част на представлението е заета от Царя на маймуните, събрал в едно – подобно всички човекоподобни – низостта на недостатъците, поривистата страстност и божествени дарби. Адаптацията на Мери Цимерман, превод от английски, е повод за любознателните да се запитат – има ли драматургия и в днешен Китай, нещо за превеждане направо от йероглифи? Само постмаоизъм, схематизъм и преследване на будистки монаси ли цари днес в страната, притежаваща икономика, която се дава за пример и на Изток, и на Запад? Или това е наш политически предразсъдък за избягване на главоболни замисляния?
Зрителят на представлението „Пътуване на Запад” може да бъде грабнат от динамиката, движението сякаш е самостоятелен герой на представлението, то е своеобразно (и една идея по-стилно сякаш) продължение на други премиерни раздвижености на същата сцена тази година – мимодрамата пасион по музика на Бах (също с доминираща митологично-познавателна стойност, но и с мощно надмощие на звуковата картина над собствено зрелищната) „Възкресение” и „Усмивката на Кармен”. За отбелязване е сценографията и костюмографията, внимателно нюансираната музикална картина в „Пътуване на Запад”. От актьорите с чудеса на самораздаването впечатлява не само Христо Ушев, макар повече овладяност в такива случаи винаги да е за препоръчване. А сред обитаващите висините в това представление са долавими сякаш и добрите духове на правоговора, и перфектни сенки от други поколения български актьори... Та дори и самият благославящ актьор Кръстьо Сарафов сякаш прехвърча, за да напомни практиката (и възможността) в дипломните спектакли, наред с прохождащите и добавящи към дръзкия блясък в очите си изстраданата мъдрост, да гостуват утвърдени майстори, актуализиращи високостта си сред младата кръв на жизненост, сила и младост.
По този начин (и при една по- активна популяризация, разбира се) салонът на учебния ни театър ще бъде пълен и препълван не само по повод на необозрими кампании като „Българската Коледа”.
Светли празници, прочее!

още статии по темата »

дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават...