Подкрепете Аудиториум
|
17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е
ЛИПСАТА НА АПЕЛ
Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
|
|
|
|
 |
|
КОЛА БРЬОНОН ИЛИ ЗАПОМНЯЩИЯТ СЕ ЧОВЕК |
| Румен Спасов, 02.01.2012 г. |
|
Спектакълът „Кола Брьонон” по Ромен
Ролан, режисиран в Младежкия театър
от Владимир Люцканов, би правил чест
на всяка голяма европейска сцена.
Сред изобилието на постмодернистки
деконструктивизъм, включително на
Словото и на Смисъла, сред
тоталното разсъбличане на
българския актьор (нещо в което и
точно този режисьор има определен
„принос”), както от дрехи, така и
от органичност, зрелището на
голямата сцена в най-свежо
изглеждащия ни софийски театър ни
кара да възкликнем: „Ето го
театърът!”.
Много движение има, неочаквано-
очаквани обрати на умиране-
възкръсване, стилнa музика и
органична сценография, запомнящи се
сценични решения и крилати фрази,
веселие, карнавалност, и изобилие
от най-жестоки въпроси на битието,
в което творческият смисъл,
градителството и произтичащото от
тях високо човешко достойнство, са
утвърдени като смислова поанта, при
това от актьори, които се радват и
забавляват на сцената.
Сред тях, разбира се, не може да не
се отличи специално Кола Брьонон на
Малин Кръстев. Без да сме гледали
скрупульозно всичките му
разнообразни изяви в театъра (и не
само) можем убедено да кажем – това
е сред най-доброто, постигано от
талантливия ни актьор. Това е от
ония превъплъщения, които остават,
към които в дни на равносметка
артистът винаги ще се връща, за да
доказва, че „временното изкуство”
има и по-значимата си темпоралност
от двата часа на стихване и веселие
със спектакъла. Подобно човешкия
живот, с благословената илюзия, че
има и нещо повече извън и над
няколкото десетилетия под слънцето.
Кола (дали не е свойски-съкратено
от Никола) Брьомон е
петдесетгодишен майстор на длетото
(подобен, но по-млад има и в
българските театрални предели, в
„Железният светилник”), по галски
щедър и разточителен както на
споделеното вдъхновение, така и на
виното. Трите му деца и съпругата
му (като че прототипът и е
Чосъровата, но доста по-разгневена
Батска невяста) го разбират по
различни начини, в градчето Кламси,
родното на Ромен Ролан, има и
приятели и оспорители, дори
съперници (неслучайно най-
същественият от тях въплъщава
авторитета на изпълнителната
власт), но като че за всички той е
„запомнящият се човек”, личността
спрямо която могат да се съизмерят,
за която ще останат не просто
„спомени”, а гордостта че го е
имало и че е неизтребим неговият
творчески дух, неговата
аристократична насмешка над бедите
(не знам защо Чумата в тоя
спектакъл при всяко споменаване
зазвучава като Кризата), неговото
майсторство и човешките му
небанални посмявания, одухотворени
от доброта и щедрост, като
контрапункт на
колективноподсъзнателните страхове
и инертни нагласи. Пълнокръвният
френски дух, който обича земната
плът и нейните плодове, оросени с
пот; и гроздето, даващо вино, и
житото, даващо вкусен хляб; и
обичта, приятелството, любовта,
сгряни от остроумие и истина.
Разбира се, както е нормално не
само в един Младежки театър, това е
и спектакъл за любовта, за
въплътената в творчеството и
преходната в човешката телесност. И
веселие, и песнички на границата с
цензурното, които обаче не
унижават, а развеселяват зрителя...
И вечното Дете, което ги запява с
цялата си невинност. С три думи:
Това Е Театърът. Или с две: Не
Пропускайте!
още статии по темата »
|
|
|
