www.auditorium.art.bg
Аудиториум - издание за университетска култура
ЗА НАС
ЦЕЛИ
КОНТАКТИ
ВЪЗМОЖНОСТИ
ВРЪЗКИ
начало  »   в центъра »


Подкрепете Аудиториум


   Новини

17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е ЛИПСАТА НА АПЕЛ

Френският институт в България и издателство „Колибри“ представиха световния бестселър „Възмутете се!“ от Стефан Хесел „Възмутете се“, есето, което взриви книжния пазар в десетки държави и предизвика нестихващ обществен от...



КОЛА БРЬОНОН ИЛИ ЗАПОМНЯЩИЯТ СЕ ЧОВЕК

Румен Спасов, 02.01.2012 г.

Костюмографията и дори гримът са от значение Спектакълът „Кола Брьонон” по Ромен Ролан, режисиран в Младежкия театър от Владимир Люцканов, би правил чест на всяка голяма европейска сцена.

Сред изобилието на постмодернистки деконструктивизъм, включително на Словото и на Смисъла, сред тоталното разсъбличане на българския актьор (нещо в което и точно този режисьор има определен „принос”), както от дрехи, така и от органичност, зрелището на голямата сцена в най-свежо изглеждащия ни софийски театър ни кара да възкликнем: „Ето го театърът!”.
Много движение има, неочаквано- очаквани обрати на умиране- възкръсване, стилнa музика и органична сценография, запомнящи се сценични решения и крилати фрази, веселие, карнавалност, и изобилие от най-жестоки въпроси на битието, в което творческият смисъл, градителството и произтичащото от тях високо човешко достойнство, са утвърдени като смислова поанта, при това от актьори, които се радват и забавляват на сцената. Сред тях, разбира се, не може да не се отличи специално Кола Брьонон на Малин Кръстев. Без да сме гледали скрупульозно всичките му разнообразни изяви в театъра (и не само) можем убедено да кажем – това е сред най-доброто, постигано от талантливия ни актьор. Това е от ония превъплъщения, които остават, към които в дни на равносметка артистът винаги ще се връща, за да доказва, че „временното изкуство” има и по-значимата си темпоралност от двата часа на стихване и веселие със спектакъла. Подобно човешкия живот, с благословената илюзия, че има и нещо повече извън и над няколкото десетилетия под слънцето.
Кола (дали не е свойски-съкратено от Никола) Брьомон е петдесетгодишен майстор на длетото (подобен, но по-млад има и в българските театрални предели, в „Железният светилник”), по галски щедър и разточителен както на споделеното вдъхновение, така и на виното. Трите му деца и съпругата му (като че прототипът и е Чосъровата, но доста по-разгневена Батска невяста) го разбират по различни начини, в градчето Кламси, родното на Ромен Ролан, има и приятели и оспорители, дори съперници (неслучайно най- същественият от тях въплъщава авторитета на изпълнителната власт), но като че за всички той е „запомнящият се човек”, личността спрямо която могат да се съизмерят, за която ще останат не просто „спомени”, а гордостта че го е имало и че е неизтребим неговият творчески дух, неговата аристократична насмешка над бедите (не знам защо Чумата в тоя спектакъл при всяко споменаване зазвучава като Кризата), неговото майсторство и човешките му небанални посмявания, одухотворени от доброта и щедрост, като контрапункт на колективноподсъзнателните страхове и инертни нагласи. Пълнокръвният френски дух, който обича земната плът и нейните плодове, оросени с пот; и гроздето, даващо вино, и житото, даващо вкусен хляб; и обичта, приятелството, любовта, сгряни от остроумие и истина. Разбира се, както е нормално не само в един Младежки театър, това е и спектакъл за любовта, за въплътената в творчеството и преходната в човешката телесност. И веселие, и песнички на границата с цензурното, които обаче не унижават, а развеселяват зрителя... И вечното Дете, което ги запява с цялата си невинност. С три думи: Това Е Театърът. Или с две: Не Пропускайте!

още статии по темата »


Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box



© 2017 Аудиториум - издание за университетска култура. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават...