www.auditorium.art.bg
Аудиториум - издание за университетска култура
ЗА НАС
ЦЕЛИ
КОНТАКТИ
ВЪЗМОЖНОСТИ
ВРЪЗКИ
начало  »   в центъра »


Подкрепете Аудиториум


   Новини

17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е ЛИПСАТА НА АПЕЛ

Френският институт в България и издателство „Колибри“ представиха световния бестселър „Възмутете се!“ от Стефан Хесел „Възмутете се“, есето, което взриви книжния пазар в десетки държави и предизвика нестихващ обществен от...



ДА СЕ ДОКОСВА ВНИМАТЕЛНО!

Румен Спасов, 19.02.2012 г.

„Стъклената менажерия” от Тенеси Уилямс, копродукция на Пазарджишкия драматичен и куклен театър „Константин Величков” и на Театрална работилница „Сфумато”, непременно трябва да се види. Дори само заради играта на Тодор Кайков – един зрял актьор от добра стара школа, с чиято дългогодишна отдаденост на театъра и с постижението му точно тук, професорът му от театралната академия би се гордял.

Известно е, че точно в главния, в обединяващия герой на пиесата, „американският Чехов” влага автобиографични черти, но актуалността му прескача от времената на голямата депресия, през първата половина на ХХ в., към кризисното съвремие. Как духовният човек, как младият мъж неусетно потеглящ към средната възраст, първородногреховно орисан да се грижи първо за близките си, се справя с изпитанията на винаги враждебния свят? Как братът мисли и помага на сестрата, трагично ощетена от съдбата; как синът проявява обич към майка си, дори когато се чуди на нейната суетливост, или крещи срещу женските предразсъдъци и страхове; как в предпоставеното задръстено ежедневие се жадува и отстоява свободата, жаждата за движение и пълноценно живеене, за по-ценностно битие, извън едното оцеляване. Героят на Тодор Кайков, в добро партньорство с актьорите Радина Кърджилова, Росица Александрова и Тони Минасян, не задава такива въпроси, а органично изживява отговорите на сцената, прави ги видими за зрителя.
Стъклеността, деликатността, която трябва да се докосва внимателно, безценната неповторимост на всяка индивидуална човешка емоция, срещу изпитанията на материалния свят, в това представление са изведени до осезаеми видимости, посилни за съпреживяване. Би ни се искало сценографията да не беше толкова хаотично претрупана (всъщност точно сцената на „Сфумато”, по понятни причини, винаги ще е изпитание за всеки сценограф), а музикалната среда и суетенето около грамофона, поставен на едно неестествено място, да отиде малко по далеч от повторяемостта на валса от щата Тенеси. Кънтрито би могло да е добра основа, но само основа, за истински авторска музика, съответстваща на богатата емоционалност, заложена в песата. Така звуковата среда би постигнала естетически внушения, наравно с другите компоненти на театралната литургичност. Впрочем, подобно куцукането на хромата сестра, подобни недостатъци не бива да накърнявт същественото – това е едно запомнящо се театрално случване, като че правено за голяма сцена, със завеса и с известна по- голяма дистанция от зрителя. Това е причината, вероятно, поради която актьорите отпускат гласовете си, на места извън „сфуматото”, сиреч малко повече от необходимото. Резултатът (заложен още в класическия текст, с почти докоснат, но невъзможен хепиенд) е достатъчно мъдър и зрелищен синтез от проницателното мислене на режисьора Григор Антонов, от актьорско самораздаване, в различни, но обединени и взаимно обогатяващи се разбирания на театралното.

още статии по темата »


Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box



© 2017 Аудиториум - издание за университетска култура. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават...